Вчера забелязах горното произведение на изкуството и противопожарната безопасност. Валеше твърде силно за да го снимам, но коминчето си пушеше.  Снимката е от тази сутрин.

Както се казва – No Comment

Главата ми се избистри от коварната болест   и беше време да обърна внимание на блога.

Попрочетох какво съм писал, какво са ми писали и бях изненадан изключително много от коментарът за гаврата с Левски и коментарът по темата за празниците. С един и същи автор.

Обикновено трия директно всякаква шльокавица, но се зачудих защо такава агресивност. Не изглеждаше да е поредния трол в  Интернет.  Замислих се дали няма да е по-добре да им отговоря с лично писмо, защото надали написалия ги щеше да си направи труда да влезе отново в блога ми и да ги прочете. После се зачудих, кой всъщност седи зад тях.

Задачата не беше особено трудна, но постави нов интересен въпрос  – „ЗАЩО?“.  Уви,  зачудих се й на начина и на съдържанието им, най вече  защото прочетох, доста от материалите публикувани или касаещи автора в Интернет.

Както вече правилно сте предположили, автор е едно от засегнатите лица – Вера Хинчева.

Ето и нещата които исках да напиша на г-ца Хинчева :

Г-це Хинчева,

Искам да Ви благодаря,че обърнахте внимание на публикацията ми. Смятам че разбирате и причините за възмущението, както моето, така и на доста други хора в Българското Интернет пространство, породена от „грешната“ илюстрация във news.bg.

За съжаление реакцията Ви показва не само липса на уважение към събеседника, но и признаци на ниска култура, която за човек с вашето образование и претенции за журналист и бъдещ писател е меко казано странна. За да не бъда голословен и обвиняван в лични пристрастия, ще Ви обърна внимание върху няколко факта.

Завършили сте българска филология, но не си правите труда да пишете на български език. Използвате 6liokavica, когато коментирате, при това не само в моя блог, а и почти навсякъде в Интернет.

Не си правите труда да прочетете ВНИМАТЕЛНО, какво е казал „събеседника“ Ви. Започвате да сипете обвинения и/или смешни твърдения, не познавайки човека срещу вас .  Отново не само в моят блог.

Само за пример ще цитирам следното : „… I rabotili li ste v mediq, za da ste tolkova kompetentni?…“ .

Не госпожице, не работя в медия, но имам добри приятели, които работят и съответно поглед върху работата в медиите. За съжаление с всяка година съдържанието, което ни се предлага стават все по-повърхностни и неграмотно. Търси се сензацията и бързината, а не качеството и собственото мнение.  Затова продължавам да уважавам Журналистите които списват качествени материали,   а не журналята които драскат и/или попълват формички използвайки функцията „Copy/Paste“. За пример ще ви дам г-н Дмитрии Иванов.

Оставям на Вас избора от кой тип да сте. Надявам се от първите.

В коментара Ви преобладава мнението, че трябва да простим грешката. Въпреки, че изрично казвате, че не познавам човека, който седи зад нея, от текста проличава, че това сте Вие. Ако греша моля да ми простите. Но така или иначе мога да споделя с Вас, какво мисля за грешката.

Да всеки греши, включително и аз. А според библията „Нека, който не греши пръв хвърли камък“. Само че ….

Само че г-це Хинчева има една малка подробност, която сте пропуснали. Да всеки греши, но и трябва да поема отговорността за грешките си. Когато допускам грешки в работата си, поемам и отговорността за последствията. Въпреки, че и на мен , както и на всички хора ни „e tejko na rabota“. Това е и част от условието да си професионалист. Да не мрънкаш и да не се оправдаваш.

Друга част, е да внимавате когато излагате мнението си.

Не съм забелязал някъде в темата да съм използвал „…psuvni i obidi…“ или пък „…se nahvyrlqt kato vylci edni sreshtu drug“. Изразих изключително културно според мен  протеста си срещу нещо което ме възмути. А бих могъл да използвам езика, които се шири из форумите на news.bg.

В другия ви коментар по темата за измислените празници, също допускате подобни грешки.

Там забелязах, че или не сте прочели темата до края или просто сте си я интерпретирали по свой начин. Най-вероятно в състояние на афект.

Пример :

Аз казвам : „Защо е нужно да се сещаме, че жената до нас не е само домакиня, детегледачка, работничка, а именно жена само на 8-ми март?“

, а вие ме обвинявате, че „A ne moje li prosto da syzdadesh praznik na edna jena dori i na tozi, taka protiven za teb den„

Или „Защо жените харесват 14.02…..А всъщност те просто имат нужда от внимание и отношение.“, срещу вашето „ Znachi, ti moje i trqbva da poluchavash vnimanie….“

Няма смисъл да използвам повече цитати, които както отбелязах, ще покажат само и единствено, че не сте прочели внимателно темата и съответно не сте забелязали, че това СРЕЩУ което пиша е КОМЕРСИАЛИЗАЦИЯТА на тези празници и  именно липсата на внимание и отношение към жената БЕЗ ПОВОД.

А колкото до последвалите лични нападки, не мога да кажа нищо повече, освен да Ви предложа да се свържете с жена ми и тя да Ви обясни дали се чувства като „готвачка, перачка, секс кукла“  и прочее глупости.

Склонен съм да Ви оправдая за чувствата, които изпитвате към такива като мен. Явно просто не познавате подобни хора  или сте попадали само на мъже, които са Ви „използвали“ по гореспоменатия начин. За мое, а най-вече Ваше съжаление.

И за край на това писмо, Ви пожелавам успех. И в личния Ви живот и в професията. По това което видях в Интернет имате дар слово и способности. Не позволявайте пошлостта около нас и небрежността към професията, да Ви превърнат в поредното журнале печелбар и лизач. И ако някъде съм Ви засегнал, моля да ме извините.

И ви заклевам. Използвайте КИРИЛИЦА. Все пак сте филолог.

Честит 3-ти март на всички българи.

Нямаше ме на хоризонта известно време, уви заради неприятни причини. Отначало децата, а после и аз, паднахме под ударите на обичайните зимни болести. Даже, за пръв път в живота ми, се наложи да прибягна до болнични

След порядъчно количество голиа, чайчета, антибиотици и прочие бабини деветини, сме добре и от утре отново на тръстиката.

Обещавам, да не лишавам работодателя от така ценната работна сила във времена на криза

Видях, че има няколко интересни коментара. Ще се постарая да им отговоря. Ех, ако можеше и госпожица литераторката да не пише на шльокавица… но нейсе.

Окуражен от факта, че съм на сравнително безопасно разстояние между две сюблимни цифрички в календара, си рекох че  мога и язе да  изокам по темата мъже, жени и празници.

Както и предполагахте иде реч за 14 февруари – Свети Валентин – Ден на влюбените ( бивш Свети Трифон Зарезан ) и 8 март – Денят на жената.

Освен „вечния“ преход, мутрите, политиците и прочие, „демокрацията“ ни донесе и западни „ценности“.  Включително и т.н. Празник на влюбените. До този момент първенството за излишна, смешна и същевременно обидна дата в календара се държеше от „социалистическия“ 8-ми март.

Както се очакваше, новия повод да се покаже отношение, с завидна бързина зае първото място в душите на пубертетките и незадоволените „мъже“.

Търгашите също не пропуснаха да забележат придобивката и целокупния български народ биде облъчен с безкрайно количество сърчица, амурчета и малко или много наглото подканяне да не забравим да КУПУВАМЕ. Неприкрития мотив е, че видите ли трябва да „уважим“ любимия човек. Купуват се не само цветя ( задължително ), подсещат ни да не забравяме и споменатите сърчицата, картички и прочие глупости. Подсещат хората с по дълбоки джобове, кой е най-близкия приятел на жената – диаманта. За завършек задължително ТРЯБВА да се посети и заведение.

Затруднените финансово от световната криза …. за тях е безкрайния интернет.  СПАМ-а  придобива застрашителни размери.  На  14.ти ме беше страх да отворя пощата си. Да не би да изскочи някое амурче и да ме отстреля.

Тази патардия случайно да ви напомня другия подобен празник. „Прекрасния“ -8-ми март.

И тогава се купуват цветя и т.н. Щях да кажа – открийте разликите, но те са ясни – „демокрация“ срещу „социализъм“, розовите сърчица и предположението, че Св.Валентин е празник на Двама влюбени. Което естествено не е вярно. А и лично аз много се съмнявам в мъжествеността на хора, които харесват наплива от сърчица и картички. Може би евентуалния финал със секс е компенсация за мъжката част, НО това се отнася само за детската градина .

За останалите надяващи се мога да дам един безплатен съвет – време е да смените жената. Така или иначе  платения секс ще ви излиза по-евтино, а вероятно ще е и по-качествен

Защо жените харесват 14.02. Ами имено поради гореизброените факти. Харесват цветя, сърчица, плюшени  играчки, дрънкулки, бижута и прочие. За капак лишават мъжете си от пиянския празник Св.Трифон. А всъщност те просто имат нужда от внимание и отношение. Особено тези които са лишени от тях през останалата част от годината.

Изобщо войната между половете рязко се разгаря около споменатите дати. Не дай си боже мъжете да забравят, какъв ден е днес. Не дай си боже да пропуснат някой от празничните ритуали.  Противника не прощава. Цупене, намеци, главобол, лишаване от секс. Всички оръжия са разрешени. И понеже природата се е погрижила добре за размножаването на вида, тестостерона в мъжките глави е повече от достатъчна причина да се прави всичко за да се „умилостиви“ врагът. С което кръгът се затваря. И …. всичко приключва с омекнали от нерви глави, евентуално потни тела и почти задължително олекнали джобове. Но пък имаме растеж на БВП.

От всичко споменато не мога да разбера само едно нещо. Защо е нужно? Кому е нужно вече е ясно – всяка търговска ниша бива запълнена.

Защо е нужно да се сещаме за човека до нас на определена дата?

Защо е нужно да се сещаме, че жената до нас не е само домакиня, детегледачка, работничка, а именно жена само на 8-ми март?

Защо е нужно жените да се сещат, че са Жени само на конкретна дата?

Защо е нужно жените да изнудват половинките си на тези дати?

Явно на повечето хора им е доста трудно да са добри, влюбени и да уважават човека до себе си през цялата година.  Навярно един, два дена , как да е, могат да изтърпят, а през останалото време… ?

Интересно ми е, дали българките все още се сещат какво точно се празнува на 8-ми март. За феминистките съм сигурен, питам се за останалите.

И изобщо … толкова ли е трудно да се обичаме и уважаваме без повод просто ей така… защото се обичаме и уважаваме.

А и  няма нужда от поводи … и да паднем ( във войната ) и да бием … пак ще се напием…

Някой от любов, други от мъка …. а трети от сутринта

Понякога некадърността, мързела и простотията преминават всякакви граници.

Така наречения информационен сайт news.bg често пишат простотии. Неграмотните им статии  са правило, а не изключение. Снимките които използват почти винаги нямат нищо общо със събитието, може би освен тематиката.

Но този път минаха ВСЯКАКВИ граници.

Изгавриха се с Апостола.

Скрииншот-а е направен от потребителя sikfuk

Нюз-а естествено се оправдават със стари публикации и македонският блогер, който всъщност бил създал колажа.

Но за тази ГАВРА не може да има оправдание.

Имената на дежурните редактори са : ВЕРА ХИНЧЕВА и ПЕТЯ МИХАЙЛОВА

Тази тема дълго виси във черновите, но мисля и е време да си покаже рогцата.

Да знам, че ще бъда оплют, но от време оно страстите са разделенни между „разпни го“ и „Осанна“. Всъщност май отначало беше „Осанна“, а после го разпнаха.

Другата причина е, че хората от svejo.net, разбиха всичко детско в мен със „Негативното гласуване„

Когато реших за пръв път да изложа излиянията си пред обществото, си избрах Свежо-то именно заради възможността да получавам, както положителни отзиви, така и отрицателни. Исках да разбера колко „струвам“ като драскач и дали има смисъл изобщо да отделям време, което мога да употребя за други цели.

Очаквах също и както да бъда оценяван, така и да мога да оценям. По моите си критерии, за които ще пиша след малко. Предполагах, че както аз, така и останалите потребители на Свежо, гласуват за това което им харесва. Знаех и за „хейтърите“, „троловете“ и т.н. образи из нета, и възможносттите за „война“.  Имал съм подобни преживявания и знам от опит, че са както безсмислени така и краткотрайни.

Та по същество ( с редакции поради загубата на детското ) как гласувам.

Гласувам положително за :

1. Авторски материали. Щом човек е вложил енергия, време, идеи за да напише свой си материал, значи заслужава и да се гласува за него. Естествено зависи и от качеството на написаното, което вече е погледнат от моята камбанария.

2. Сайтове, които предлагат идеи, знания. Народа масово затъпява, особено поколението на „прехода“ и ако мога поне малко да помогна/подтикна непознатите към придобиването на знания, го правя. Преди няколко дена видяхме един показателен случай за умствено ниво.

3.Важни новини. Положителен вот обаче получава само първата публикация, която мярна.

4. Някой забавни сайтове и такива със фотоматериали. Зависи КАКВО е качеството на самия сайт и/или дали материалите не са „copy/paste“.

5. Не на последно място публикации, които ми допадат поради лични причини. Примерно сайтове със кауза.

Не гласувам ( въздържам се ) за :

1. Спортни сайтове. Съжалявам не съм почитател на спорта

2. Сайтове със цел женската аудитория. По разбираеми причини, въпреки че има изключения отвреме на време. Казват, че във всеки от нас дреме същество от другия пол

3. Повтарящи се новини.

4. Други, най-общо безинтересни за мен, например музикални клипове.

И стигнахме до тези за които гласувам отрицателно. Както се разбра …май безсмислено.

1. Порно и секс. Лично за мен е обида в Свежо да се публикуват порно сайтове или с подобна насоченост. Обида е за интелигентността ми. Няма лошо в порното. Почти всички мъже обичаме да се наслаждаваме на женски прелести и аз не правя изключение, НО ….при положение, че поне 40 % от сайтовете в нета са порно… нямам нужда да ми се предлагат и ме обижда намека, че съм толкова ТЪП, че да не мога да си ги намеря сам. Да не говорим, че 99 % от предлаганото е крадено.

2. Чалга. Дами и господа… ако има нещо, което не понасям, то е целенасоченото натиск към затъпяване, на което сме подложени и ние и децата ни. И тук не става въпрос само за „музиката“, а най-вече за стила на живот „Чалга“, който ни рекламират.  Затова – МИНУС.

3.  Самореклама на сайтове за печелене на пари, астрология и прочие глупости.Тук има едно изключение и предполагам всички го знаете , а и не е самореклама.

4. Тролски сайтове.

5. Всякакви простотии, които обиждат човешкото в мен. Каквото и да е то.

И най накрая – защо написах това.

Защото Свежо е възможност за избор.  Да – хората избират как да постъпят всеки ден. Често такъв от който зависи и бъдещето ни. И малко или много Свежо ни  учи да правим по-добрия избор.

Защото Свежо ми харесва като идея и изпълнение, но не ми харесва как е удавено от пошлост и простотия. Затова се чудя понякога на собствениците защо не филтрират определни сайтове. Предполагам става въпрос за пари и трафик, а това вече е разбираемо.

И все пак …. пфу не се въртя… надявам се.

Надявам се някой ден да се събудя и пошлостта, глупостта и чалгата да е напуснала както Свежо, така и Родината ни.

Казват, че надеждата умирала последна ….

Преглеждайки днес svejo.net тази сутрин попаднах на публикацията на arrowsss – Антисоциалното в една социална мрежа.

Публикацията е основно за социалните мрежи, но в един момент автора засяга една тема, която винаги ми е била интересна.

Може ли да има Истинско приятелство в Интернет.

„Много от потребителите на фейсбук търсят постоянно нови контакти и нови приятели от цял свят, но не е ли по-добре човек да обръща по-голямо внимание на своите истински приятели, отколкото на интернет познати.“

Поспорих малко с arrowsss на тема „Що е истински приятел и има ли почва в Интернет“. Явно не можеше да ме разбере и вместо да спамим, реших да споделя мислите си тук.

От доста години ( около 15 ) ползвам Интернет. В началото хората с достъп бяха предимно от академичните среди или компютърни специалисти. Разбираемо предвид тогавашното разпостранение на компютрите и цените за интернет ( 25 USD / 10 часа ). Голяма част от хората се познаваха, ако не лично, то по име.

В самия край на миналия век, нещата се промениха. Отначало компютърните клубове, а после кварталните мрежи, подмениха тотално човешкия материал ( ех този Б.Б.) в Интернет. С тази подмяна, се появи достатъчно голяма извадка на реалните хора.

От тогава си задавам  въпроси

Как възприемат хората интернет познанствата? Правят ли разлика и каква? Може ли да има приятелство в интернет, без да има познанство „на живо“?

Познавам три основни типа отношение към Интернет познанствата.

Първия, към който спадам и аз, са хора който не правят разлика в общуването по интернет или на живо. Важно е общуването.

Втория тип хора са като Arrowsss (Извини ме, ако греша). Правят разлика и не взимат насериозно такива познанства. В по-добрия вариант, поне докато не се запознаят на живо. В по-лошия, винаги.

Третия тип са тези, за които Интернет и хората в него са „Само за фън“. Те тотално го отричат, като място където има истински хора. Може би защото те самите, никога не са искренни там, а навярно и в живота.

Може би съм имал късмет, но достатъчно голяма част от Интернет познанствата ми прерастнаха в истински приятелства. И то без да има реално запознанство.

Като пример мога да дам един от най-добрите ми приятели. Станахме такива в интернет, помагали сме си , споделя ли сме и то години преди да се запознаем на живо. Беше жестока кръчма:)

Единствения недостатък на тези приятелства, за който се сещам, е че голяма част от приятелите ми са от други градове, държави и даже континенти. Което е доста досадно, когато ти се припие биричка

Разковничето е да сме самите себе си навсякъде. Надали се представяте за друг човек, когато говорите по телефон. А интернет не е нищо повече от нов начин за комуникация. Същото каквото е бил телефона преди 100 години.

А вие какво мислите? Дали има „Истински“ приятели в интернет или те са само в „реалния живот“.

Малко СТАРА статистика по темата.

Датата, която всяка година събужда в мен един черен спомен. Датата на която си отиде баща ми.

Винаги ще помня този ден. Студен. Ветровит.

Помня как зъзнейки се прибирах от магазина,а вместо да се  стопля,  те намерих.  Паднал , самичък и студен. С очи, които гледаха към бора, който засади на 10-тия ми рожден ден.

Помня как повиканата линейка, дойде след 2 часа, само за да констатира, че една душа е намерила покой.

Помня как се опитвах да те вдигна за да не лежи в изсъхналите иглички. Как не успявах и само те прегръщах.

Как съседите се събраха и ме гледаха тъжно. Как един от тях дойде и ми помогна. Как преглъщах сълзите си, а мама плачеше безсилно.

Как се скрих от всички и плаках.

Как го изпратихме. Как приятелите му се събраха за последен път.

И беше студено. Адски студено.

Няма да забравя тази дата – неделя, 02 февруари 1997 г.

Няма да забравя и тази зима. Зимата, която съсипа и уби един отруден човек.

Зимата на Инфлацията, която изяде спестяванията на един труден живот.

Зимата на Мошениците,  които откраднаха жилището, за което ти винаги си беше мечтал.

Зимата на Партията, в която вярваше безрезервно и която те предаде.

Лек сън тате. Дано сънуваш внуците си. Които не дочака.

Дали ще сънуваш, как играят с изсъхналите иглички паднали от същия този бор, който ти засади.

Днес и аз ще засадя бор.

Отказах се.

Отказах се да пиша за протеста.

Отказах се да пиша за газовата криза. А толкова исках да се похваля, че май съм единствения човек в България, за когото тя беше добре дошла.

Отказах се да пиша за поредните бисери на Серго и Ко.

Отказах се да пиша и за желанието на управляващите да попаднем в един свят, така добре познат от „1984″.

Отказах се да пиша за водевила, спретнат от МВР с „отвлечения“ автобус, в главната роля Мирослав Блажев. По известен като „блогерът Атила“. Нищо че месеци наред съм забелязвал простотиите му, из форумите.

Отказах се и да пиша как „сериозната“ медия – news.bg,  използва „отвличането“ и профила на „блогера“, за да увеличи максимално трафика си. Даже „публикува“  подписката в защита на „форумеца Атила“.

Но не мога да се откажа да свържа фактите.

Протеста срещу „управниците“ ни, организиран предимно в Интернет. Наредба 40 на МВР.

Протеста на „Електронна граница„  -  „Отвлечен“ автобус от „блогера“ Атила, „смели“ действия на полицайчетата.

„Присъствието“ ( меко казано) на „топ“ „журналистката“ Миролюба Бенатова от „националната“ БТВ и начина на „отразяване“ на „новината“ ( или както се изразяват в бранша „събитието“ ) .

Отказах се да пиша повече. Има твърде много кавички.

Хората с нещо зад очите ще си направят изводите сами.

Останалите ….. е … за тях живота е „ракийка и салатка“ и надали ще ме четат.

П.П. Чудех се защо навремето Сакс-Кобурга спомена нещо за смяна на чипове. Май беше забравил, че първо трябва да ни ги имплантират. Възрастен човек, какво да се прави.

- Ели, Елиии !!!!! – Задърпа сестра си Марта – Ели, вииииж, виж каква тиква има в килера!

- Е, тиква като тиква! Какво ново. Да не би да не си виждала тикви? – сопна се Елена на петгодишната си сестричка.- И престани да ровиш в килера. Само мръсотия влачиш.

– Да ! Но това е тиквата , с която Пепеляшка е отишла на бал ! –нацупи се хлапето.

Сестра и се обърна, изхили се злобно и каза:
– Ама ти не знаеш ли , че Пепеляшка не съществува ?  Това е само приказка. Ако не ми вярваш питай мама. И  ме остави на мира, че трябва да си оправям за дискотеката довечера.

- Ще я питам пък! Ти нищо не знаеш! Нищооо!!! – Марта се нацупи и се свря в ъгъла, при книгите си.

В този момент майка им се върна от пазар.  Все още ядосано малкото момиче скочи да я посрещне и я захвана още от вратата :
– Мамо, мамо  наистина ли Пепеляшка не съществува ?
– Не , как си го помисли ? – каза майката .

– Но … Ели каза,че е само приказка.

–  Моля те, отиди и я повикай. – каза майка му.

Марта се затича към детската стая.

- Ели, мама те вика.

- Сега и мама ли занимаваш с глупостите си. Няма ли да порастнеш най-накрая. Овикваше я сестра и, докато излизаше от стаята – Нямаш ли си………. И изведнъж онемя.

Пред тях стоеше Пепеляшка. Беше обута със стъклени пантофки и облечена в бална рокля. Точно като на рисунките в книжката на Шарл Перо. Зад нея зееше отворена вратата на килера, където блестеше каляска .

Пред тях стоеше усмихната собствената им майка.

П.П. Това разказче е творение на дъщеря ми. Само съм оправил малко правописа.

Newer Posts »