Страници
Категории
Скорошни коментари
- Вера Хинчева по Едно неизпратено писмо
- moon_doghter по Гавра с Левски
- moon_child по Гавра с Левски
- moon_child по На безопасно разстояние от военните действия
- Свет по На безопасно разстояние от военните действия
Блогрол
- Cynical Speech™
- fenris – Блога на Иван Ганчев
- Joro Pentagram – Diaries Of The Dark Castle
- Pеалността е въпрос на гледна точка…
- Блог за сепукисти
- Блогът на мама Меми
- Григор Гачев – A Weblog
- Иван Стамболов – Sulla
- Листчето на Нела Калова
- Няма нищо случайно
- Обичай Ме! – блогът на един Мъж
- Свети Скромни – разказите на Георги Ушев
- Трънки и блогинки
От коментарите
Софтуерни нещица
- Бюлетинчето на CheckPoint
- Бюлетинчето на MS за дупки и закърпването им
- Бюлетинчето на US CERT
- Бюлетинчето на VMWare
Страници с кауза
Архиви
Етикети
Служебни
Запиши се

Този блог е публикуван под лиценз Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България.
Направи си сам – Комин
Posted in: Разни by Лунен прах on март 11, 2009

Вчера забелязах горното произведение на изкуството и противопожарната безопасност. Валеше твърде силно за да го снимам, но коминчето си пушеше. Снимката е от тази сутрин.
Както се казва – No Comment
На безопасно разстояние от военните действия
Posted in: Общество,Разни by Лунен прах on февруари 20, 2009
Окуражен от факта, че съм на сравнително безопасно разстояние между две сюблимни цифрички в календара, си рекох че мога и язе да изокам по темата мъже, жени и празници.
Както и предполагахте иде реч за 14 февруари – Свети Валентин – Ден на влюбените ( бивш Свети Трифон Зарезан ) и 8 март – Денят на жената.
Освен „вечния“ преход, мутрите, политиците и прочие, „демокрацията“ ни донесе и западни „ценности“. Включително и т.н. Празник на влюбените. До този момент първенството за излишна, смешна и същевременно обидна дата в календара се държеше от „социалистическия“ 8-ми март.
Както се очакваше, новия повод да се покаже отношение, с завидна бързина зае първото място в душите на пубертетките и незадоволените „мъже“.
Търгашите също не пропуснаха да забележат придобивката и целокупния български народ биде облъчен с безкрайно количество сърчица, амурчета и малко или много наглото подканяне да не забравим да КУПУВАМЕ. Неприкрития мотив е, че видите ли трябва да „уважим“ любимия човек. Купуват се не само цветя ( задължително ), подсещат ни да не забравяме и споменатите сърчицата, картички и прочие глупости. Подсещат хората с по дълбоки джобове, кой е най-близкия приятел на жената – диаманта. За завършек задължително ТРЯБВА да се посети и заведение.
Затруднените финансово от световната криза …. за тях е безкрайния интернет. СПАМ-а придобива застрашителни размери. На 14.ти ме беше страх да отворя пощата си. Да не би да изскочи някое амурче и да ме отстреля.
Тази патардия случайно да ви напомня другия подобен празник. „Прекрасния“ -8-ми март.
И тогава се купуват цветя и т.н. Щях да кажа – открийте разликите, но те са ясни – „демокрация“ срещу „социализъм“, розовите сърчица и предположението, че Св.Валентин е празник на Двама влюбени. Което естествено не е вярно. А и лично аз много се съмнявам в мъжествеността на хора, които харесват наплива от сърчица и картички. Може би евентуалния финал със секс е компенсация за мъжката част, НО това се отнася само за детската градина
.
За останалите надяващи се мога да дам един безплатен съвет – време е да смените жената. Така или иначе платения секс ще ви излиза по-евтино, а вероятно ще е и по-качествен
Защо жените харесват 14.02. Ами имено поради гореизброените факти. Харесват цветя, сърчица, плюшени играчки, дрънкулки, бижута и прочие. За капак лишават мъжете си от пиянския празник Св.Трифон. А всъщност те просто имат нужда от внимание и отношение. Особено тези които са лишени от тях през останалата част от годината.
Изобщо войната между половете рязко се разгаря около споменатите дати. Не дай си боже мъжете да забравят, какъв ден е днес. Не дай си боже да пропуснат някой от празничните ритуали. Противника не прощава. Цупене, намеци, главобол, лишаване от секс. Всички оръжия са разрешени. И понеже природата се е погрижила добре за размножаването на вида, тестостерона в мъжките глави е повече от достатъчна причина да се прави всичко за да се „умилостиви“ врагът. С което кръгът се затваря. И …. всичко приключва с омекнали от нерви глави, евентуално потни тела и почти задължително олекнали джобове. Но пък имаме растеж на БВП.
От всичко споменато не мога да разбера само едно нещо. Защо е нужно? Кому е нужно вече е ясно – всяка търговска ниша бива запълнена.
Защо е нужно да се сещаме за човека до нас на определена дата?
Защо е нужно да се сещаме, че жената до нас не е само домакиня, детегледачка, работничка, а именно жена само на 8-ми март?
Защо е нужно жените да се сещат, че са Жени само на конкретна дата?
Защо е нужно жените да изнудват половинките си на тези дати?
Явно на повечето хора им е доста трудно да са добри, влюбени и да уважават човека до себе си през цялата година. Навярно един, два дена , как да е, могат да изтърпят, а през останалото време… ?
Интересно ми е, дали българките все още се сещат какво точно се празнува на 8-ми март. За феминистките съм сигурен, питам се за останалите.
И изобщо … толкова ли е трудно да се обичаме и уважаваме без повод просто ей така… защото се обичаме и уважаваме.
А и няма нужда от поводи … и да паднем ( във войната ) и да бием … пак ще се напием…
Някой от любов, други от мъка …. а трети от сутринта
Гавра с Левски
Posted in: Разни by Лунен прах on февруари 19, 2009
Понякога некадърността, мързела и простотията преминават всякакви граници.
Така наречения информационен сайт news.bg често пишат простотии. Неграмотните им статии са правило, а не изключение. Снимките които използват почти винаги нямат нищо общо със събитието, може би освен тематиката.
Но този път минаха ВСЯКАКВИ граници.
Изгавриха се с Апостола.
Скрииншот-а е направен от потребителя sikfuk
Нюз-а естествено се оправдават със стари публикации и македонският блогер, който всъщност бил създал колажа.
Но за тази ГАВРА не може да има оправдание.
Имената на дежурните редактори са : ВЕРА ХИНЧЕВА и ПЕТЯ МИХАЙЛОВА
Совите не са това което са. Или живот сред чучулиги.
Posted in: Работа,Разни,Семейни by Лунен прах on ноември 11, 2008
От време на време ми се налага да обяснявам на „чучулиги“ ( или май бяха „славеи“), как се чувстват „совите“ в техния ранобуден свят. Поради липсата на дар слово, се обяснявам надълго, нашироко за това как ми се спи , и ми е рано ….ама …. Как, докато се събудя е станало вече 10 сутринта. Как съм изпил една кофа кафе, само и само да си държа очите отворени. Да им обясня ми помага, един незнайно откъде прочетен начин. Просто им премествам часовника с няколко часа назад. Споменавам полетите на изток, смяна на часови зони и лятно време. Докато накрая ми писна и реших да напиша :
Колко е гадно да живееш в Светът на ранобудниците
Света дошъл от времето, когато да доиш кравите в 5 сутринта е нещо обичайно.
Където да си лягаш с кокошките е най-нормалното нещо.
Там където работа се започва в 8:30 сутринта.
Дори по-рано.
Не как сме свикнали да ставаме, а как се чувстваме.
Просто се поставете на нашето място, и дневен режим.
Нагласяте будилникът за 3:00 сутринта.
Когато почне да звъни, трябва да се става, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!
03:00. Не сте се наспали? Това си е ваш проблем. Отвън е нощ? Включете лампата. Може и радио, помага. Измийте се, облечете се и се подгответе за излизане. Прозявате се ? Спи ви се ? Не, не трябва да си легнете „за малко“. В 4:30 трябва да сте на работа. Най добре пийнете чай с захар. Може и глюкоза. И без това няма да направите никаква разлика.
03:35. Готови ли сте? Излизайте? Задължително се погледнете в огледалото. Проверете дали не сте още с чехлите, и дали сте се облекли с пола/панталон. Да, не сте идиот, просто не сте се наспали и ви е трудно да съобразявате. Затова проверете, дали всичко е изключено и затворено, взехте ли парите си, ключовете, телефона. Защо сте толкова бавни, вече минаха 40 минути? Сега е 03:40 сутринта, спи ви се. Правите всичко бавно, грешите, забравяте – къде оставихте гребена и ключовете, защо влязохте в кухнята изобщо . Най просто казано – ВИЕ СПИТЕ. Ако искате да излезете навреме, трябва да ставате ОЩЕ по-рано, или пък да използвате по мощен стимулатор. Примерно кафе. И, а вие да не забравихте, време е да излизаме.
03:45. Внимателно! Вярно е, че още спите, но през улиците все пак се налага да пресичате. Имайте предвид, че реагирате на всичко по-бавно от обичайното. В лошо настроенеие сте? Нормално, не сте се наспали, станахте не навреме и сте принудени да се влачите прозявайки се.
04:00. По някакво чудо попаднахте на точната спирка, но пък по никакъв начин не може да се сетите как точно се домъкнахте до там. Е, запознайте се с вашия автопилот. Той знае накъде ходите всеки ден. Може да се ориентира горе долу в околния свят. Не особено добре, ама върши работа. И най ценното качество – може да поддържа някакъв неангажиращ разговор.
Откъде се е взел и за какво ви е :
- Знае накъде ходите всеки ден и горе долу се ориентира в околния свят
- Да ви занесе до спирката, докато спите в движение
- Може да заплати билета и да внимава накъде отивате ( не особено добре).
- Може да поддържа неагажиращ разговор с околните. Пак не особено добре
- и т.н.
04:25. Изтървахте спирката нали? Слизайте веднага и побързайте към работа. Да де, имате автопилот, но не забравяйте, че вашия автопилот все още не обучен добре как се стига до работното ви място. Нищо, ще се научи. Не му се доверявате, амиии тогава просто не заспивайте в автобуса.
04:40. Вече сте на работа. За съжаление закъсняхте ! Време е да изслушате мърморенето или упреците. Оправданията „Много ми се спеше“, никого не интересуват. А и нали знаете – оправданията са като задниците, всеки си ги има. Часът е 04:50, отлично време за начало на работния ден. Време е за работа, така че започвайте.
05:20. Май не ви се работи? Така е ! Мозъкът ви праща сигнали : „искам да спя“! Да, ама НЕ !!! Не трябва да спите. Мне, и да си затворите очите, не трябва. Камо ли да се захлупите на бюрото ( ако сте на бюро ). Трябва да се работи. И се постарайте да не правите грешки ! Освен това хората около вас не са ви виновни, че не сте се наспали – не ги обиждайте. Даже се усмихвайте. Трябва да се взимат решения. Взимайте ги, никой няма да ви замести, само защото ви се спи.
05:40. Аааа, НЕ ! …. така няма да стане. Само седите и гледате тъпо в точка, нейде по листите пред вас. А сама работата няма да се свърши. И автопилота няма да помогне. Най добре си направете едно кафе, със захар. Нищо, че го пиете без захар. Трябва да нахраните мозъка с нея, и да го събудите с кофеина.
07:00. Вече всичко е ок, събудихте се и работата спори. А сега оставяте всичко и отивате да обядвате. Какво значи „Не искам“? На крак сте от 3 сутринта, и на организма му е нужна храна. А всъщност не ви се яде, защото в кръвта ви има прекалено много захар. Пък и …. все още не сте много в час. Все пак отивайте да обядвате. Истински обяд, не „евтините“ въглеводороди от захарта.
08:00. Очите ви пак се затварят? Е, не сте се наспали все пак. Нищо. Работете !
13:30. Време е да си ходите. Стига сте работили. И какво значи това – нищо не свърших. Работния ден приключи. Ако искате може да останете извънредно, но имайте предвид, че и у вас има неща за вършене и те, както знаете вече, сами няма да се свършат.
15:00. Вече сте си в къщи. Колко хубаво. Ако толкова много ви се спи, ами … дремнете. Така или иначе е лесно да игнорирате крясъците на децата, музиката до дупка или ъглошлайфа при съседите.
17:00, Време е да слагате децата да спят ! Не искат ? И какво от това ! Децата трябва да спят поне по 10 часа на денонощие, а вие утре трябва да ставате в 03:00. Всъщност днес беше само упражнение, забавлението почва утре!
19:00, Децата най-накрая си легнаха. Тъкмо време да лягате и вие. И какво мърмориш, че е рано? Имате нужда от 8 часа сън на денонощие, а ще ставате в 3, ако не сте забравили вече. И ще ви е гадно и тежко. Ама нищо не успяхте да направите? И има интересен филм след малко? Или пък ви се чете книжка? Ами …. ако сте уверен, че искате, ОК. Това все пак си е вашия живот. Но утре ще се става в 03:00 ! По точно в 02:50. Да не забравите да промените будилника. Нали не искате да закъснявате ?
02:50. Звъни будилника. Да, може да се излежите още 10 мин. Така или иначе няма да се оправите бързо, ако скокнете. Но все пак … не повече от 5 минути. Освен ако сте забравили за децата !
03:20. Не стават? И уговорянето не помага? Ругатни и вопли също ? Издърпвайте ги от леглата, махайте одеалото, напъхай им в ръцете чаша чай. Да не забравиш – със захар. И не им давайте да легнат. В никакъв случай ! Мда, облечете ги по бързо. Освен ако ви е трудно да намерите дрехите, все пак и на вас ви се спи. По дяволите къде са ги заврели !!! Добре че е автопилота. Намери ги . От тук нататак е точно като вчера. С разликата, че освен вас трябва да контролирате, да обличат ли се децата, или седят спейки. Освен това ви се сърдят, и хленчат, и се опитват да си сложат гащите на главата … Точно така . Все пак е 3:50 сутринта и им се спи. Ама много повече отколкото на вас.
04:10. Готови ли сте? Излизате? Задължително се погледнете в огледалото. Проверете дали не сте още с чехлите, и дали сте се облекли с пола/панталон. На децата също! Така или иначе пак няма да успеете навреме за работа. Забравихте ли? Трябва да се заведат децата на училище/детска градина.Така че по добре и теглете една. Не искат да вървят, мотат се? Нали не си мислите, че само на вас ви се спи? На децата са нужни 10 часа, не помните ли ? А те спаха 8 и станаха много по-рано, отколкото ако се будят сами. Естествено са раздразнени и мудни. Мдааа, и за там закъсняхте. Всъщност тъкмо навреме за забележките че децата ви закъсняват.
04:30. Позвънете на работа и предупредете, че ще закъснеете. В никакъв случай не споменавайте думите: „сън“, „успиване“ и т.н. И без това не ги интересува защо. Излъжете нещо. Свиквайте, ще ви се налага да лъжете често. Трябва да е убедително, за да не ви изгонят от работа.
06:30. Смятахте ли, колко кафета пиете? Много нали? Време е да ограничите количеството със силата на волята. И захарта също ! Без допинг надали ще изкарате, но трябва да контролирате дозата. Иначе рискувате да унищожите сърцето, кръвоносните съдове, и т.н.
13:30. Не сварихте пак нали? Остана ви доста работа. Добре, трябва да се остане извън работно време. Но все пак някой трябва да докара до вкъщи децата. Или вече ги забравихте?
16:00. Вече сте си у дома, и всичко е наред. Днес няма начин и все пак трябва да свършите и някаква домашна работа. Някой неща може на автопилот, някой изискват внимание. Не забравяйте да приспите децата в 17:00. Това че още ви гледат накриво е нормално. Все пак и на тях им се наложи да откриват своя автопилот. Вашия ред идва в 19:00. Даже не си помисляйте да отлагате. Утре трябва да ги записвате на лекар, а записването почва в 02:30. През нощта. А поликлиниката е на поне половин час от дома ви.
След две седмици от успешното, адаптирано същество, от нормален родител ще се превърнете в чудовище, постоянно изнервен от кафе или спящ прав и ходейки. С децата ще се виждате основно в три състояния :
- Сутрин, когато и вие и те сте полузаспали и зли
- Денем, когато се прибирате и ужасно ви се спи
- Вечер, когато ги слагате да спят, а те не искат
Постоянно закъснявате, вече имате проблеми с кръвното налягане, в депресия сте.
По-рано обичахте работата си, а сега започнахте да си мечтаете за съботата още от понеделник сутрин. И всичко това защото тогава се наспивате. До 7 сутринта. Или до 9. Освен ако някой не ви позвъни в 5 с бодрия въпрос „ Още ли спиш?“.
Културния ви и обществен живот клонят неудържимо към нулата. През уикенда проспивате почти целия ден. В неделя си лягате в 19:00 защото трябва да се става в 03:00.
Всъщност, възможно е някога и да се адаптирате към такъв живот. Някой се адаптират. Все пак има хора, за които е прекрасно да се става в 3 сутринта и да се ляга в 7 вечерта.
И за какво е всичко това. Всички тези проблеми. Просто нашия организъм е устроен да спи от 11 вечерта до 7 сутринта.
Само че по нашия часовник…. не по този на „чучулигите“.
И си спомняйте че : „Рано пиле, рано пее … и рано го колят“
На утрешния ден
Posted in: Политика,Разни by Лунен прах on ноември 07, 2008
Тия дни, надълго и нашироко коментирах екземплярите…. които паркират където им падне. И пречат на всички.
Прибирайки се тази вечер, отново попаднах на един от тях, естествено паркиран на половин метър от вратата, и поради размерите на колата си … задръстил и половината платно.
Съжалявам че беше твърде тъмно, а и нямах нерви да си поиграя повече с Gimp-а, за да придобиете пълна представа за начина по който е паркирал.
- Онова отсреща е вход на кооперация с около 10-на гаража. Влизането и излизането са максимално затруднени.
- Пътната ми врата е точно срещу фара. Предвид 50-те см…. трябва да се науча да левитирам.
- На платното е оставено мааалко повече 2 м празно пространство точно необходимото, за да бъде заобикалян за около 2-3 минути с клаксони и псувни.
Всъщност съм виждал собственика ….. митничар. Или поне със гордост носи на гърбът си надписа „МИТНИЦА“. Няма да спомена и броя возила които притежава….
Едно време в „Клуб „НЛО“ имаше скеч ….
„Хайде миличко …. яж…. Една лъжичка за мама, една за тате. И една за Здравната каса“
Явно е трябвало да прибавят и Агенция Митници.
Хората, автомобилите и кирките….
Posted in: Политика,Пътеписи,Разни,Семейни by Лунен прах on ноември 05, 2008
… Всъщност този пост ми се върти в главата поне от 2 седмици …. обмисляне , разглеждане … и в един момент бях подтикнат, да не кажа подритнат, от г-н Гачев и постинга му „За колите и автобусите„. Въпреки, че ме докара до бяс Ви препоръчвам да го прочетете.
P.S. 02.12.2008. Мина почти месец от постинга ми. Явно не съм единствения, и нюз-а май редовно зачекват темата : Малко постинги от „Anna in your head“ :
Този постинг сигурно ще бъде редактиран доста …. но все пак не мога да се стърпя …А и казах доста от нещата, които мисля, като коментари под препечатката в news.bg. И да отбележа, че „личните“ обръщения в постинга НЕ визират само и единствено него, а и коментарите в нюз-а.
Драги авторе, въпреки че се смятам за що годе културна личност, за такива като теб мога да кажа само – егоистични боклуци.
Явно никога не си се опитвал, да минеш по тротоарите, с детска количка. Не забравяй, и че не си застрахован срещу ползване на инвалидна такава.
Боклуци като теб, драги ми авторе, с криворазбраното си усещане за „престиж“, напълниха градовете с трошки, които се чудят къде да паркират. За да не се возят, като „селяните“ в обществения транспорт. Този транспорт, драги ми авторе, който е мръсен, бавен и неудобен именно заради такива като теб.
Интересно как ще коментираш „хората“, които при достатъчно място за паркиране, и успоредно на платното ( изцяло там ) , и с две гуми успоредно, и под ъгъл на дълбочина 1/2 от тротоара и т.н . възможни и не пречещи на никого, начини за паркиране, си забиват колата плътно до стените. При разходките ми из града съм забелязал, че ВИНАГИ има поне по един такъв идиот на пресечка, максимум две.
Наскоро имах такъв случай – натоварено кръстовище с светофар – и по закон, и по човешки не би трябвало никой да паркира. Е не … имаше идиот който се беше качил точно по описания начин на тротоара и то плътно до стената. Да не би случайно някой да му удари скъпоценната трошка.
И което беше най нагло … седи и си говори вътре по телефона.
По кой начин точно трябваше да премина със семейството си , или двете майки с колички след мен, както и 3-4 бабички – директно с количките на платното или по стената.
Сега забелязах и автора …. не очаквах от Гачев, когото иначе с интерес чета … точно такова отношение.
Колкото и да уверява и в постинга, и в коментарите под блога си, че иде реч за отношения тип „поединично спасяване“.
И за всички ….
ЗДП
….
Чл.94.
…..
(3) За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се спиране за престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 т върху тротоарите, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 1,5 м за преминаване на пешеходци.
Става въпрос и за това да спазваме поне мъничко законите, а не само да плюем по околните.
И ако щеш , става въпрос за бъдещето на България. Това бъдеще в което ще живеят отрочетата ми. Евентуално и твоите.
Освен ако не сте станали като в този разказ на Робърт Йънг.
И ако се чудите защо в заглавието присъстват и кирки ….
Просто лек намек за особено наглите животни…. вдъхновен от 2 неща ….. Московската групировка „АнтиГазон“ – боядисват колите на наглеците, паркирали по подобен начин в зелени площи и тротоари, и естествено ЛЮБИМИТЕ на всички ни Бургаски Кирки
Днес с голямо назландисване най-накрая отидохме да купим камера. Отдавна се бях спрял на модела : Sony DCR-SR36E . Средна цена, сравнително добро качество. Недостатъци – малко CCD – 800k и произведена в Китай. Батерията е малко мижава – 100 минути. За мое успокоение видях, че модела разполага с добър асортимент от аксесоари. На добра цена естествено
… Батериите са просто задължителни, ако не искате в най-сюблимния момент камерата да издъхне. Така че, няма начин да не се обзаведа поне с още 2 и зарядно за тях. Препоръчвам.
Агитации и тъщи
Posted in: Разни by Лунен прах on октомври 17, 2008
Преди малко ми се обади Мъри. Доста отдавна не бях го чувал покрай зверилника в къщи. Зарибявам го да се заблоги
И както самия той казва – засега неуспешно. Но пък взаимно се оплакахме от тъщите
Аз се изказах : “ … и се държи мамичката и“ , а неговия цитат беше :
mury (09:26:29 17/10/2008)
„…и как бързо бяга само на зигзаг…“
Констатирах, че понякога му завиждам за 13-тия етаж … жалко само, че е остъклен балкона и ще е малко трудно
П.С. Явно тъщите са и телепати. Защо вечно като си помисля за нея и трябва да ми се натриса ? …
Първия творец и първия критик :)
Posted in: Разни by Лунен прах on октомври 16, 2008
Още не бях сварил да оправя страниците и естествено се похвалих на Зу. Въобще не се учудих и на последвалата първа критика …. „Що е толкоз тъмно БЕ“ …. Ех критици
Напомни ми за култовия за времето си филм „История на света“.
Май и аз ще се хвана на хорото. Да видим дали ще имам нервите и търпението.
Сега да се захвана малко с шарениите, та дано хваща окото
и ми хареса.



