Честит 3-ти март на всички българи.

Нямаше ме на хоризонта известно време, уви заради неприятни причини. Отначало децата, а после и аз, паднахме под ударите на обичайните зимни болести. Даже, за пръв път в живота ми, се наложи да прибягна до болнични

След порядъчно количество голиа, чайчета, антибиотици и прочие бабини деветини, сме добре и от утре отново на тръстиката.

Обещавам, да не лишавам работодателя от така ценната работна сила във времена на криза

Видях, че има няколко интересни коментара. Ще се постарая да им отговоря. Ех, ако можеше и госпожица литераторката да не пише на шльокавица… но нейсе.

Датата, която всяка година събужда в мен един черен спомен. Датата на която си отиде баща ми.

Винаги ще помня този ден. Студен. Ветровит.

Помня как зъзнейки се прибирах от магазина,а вместо да се  стопля,  те намерих.  Паднал , самичък и студен. С очи, които гледаха към бора, който засади на 10-тия ми рожден ден.

Помня как повиканата линейка, дойде след 2 часа, само за да констатира, че една душа е намерила покой.

Помня как се опитвах да те вдигна за да не лежи в изсъхналите иглички. Как не успявах и само те прегръщах.

Как съседите се събраха и ме гледаха тъжно. Как един от тях дойде и ми помогна. Как преглъщах сълзите си, а мама плачеше безсилно.

Как се скрих от всички и плаках.

Как го изпратихме. Как приятелите му се събраха за последен път.

И беше студено. Адски студено.

Няма да забравя тази дата – неделя, 02 февруари 1997 г.

Няма да забравя и тази зима. Зимата, която съсипа и уби един отруден човек.

Зимата на Инфлацията, която изяде спестяванията на един труден живот.

Зимата на Мошениците,  които откраднаха жилището, за което ти винаги си беше мечтал.

Зимата на Партията, в която вярваше безрезервно и която те предаде.

Лек сън тате. Дано сънуваш внуците си. Които не дочака.

Дали ще сънуваш, как играят с изсъхналите иглички паднали от същия този бор, който ти засади.

Днес и аз ще засадя бор.

- Ели, Елиии !!!!! – Задърпа сестра си Марта – Ели, вииииж, виж каква тиква има в килера!

- Е, тиква като тиква! Какво ново. Да не би да не си виждала тикви? – сопна се Елена на петгодишната си сестричка.- И престани да ровиш в килера. Само мръсотия влачиш.

– Да ! Но това е тиквата , с която Пепеляшка е отишла на бал ! –нацупи се хлапето.

Сестра и се обърна, изхили се злобно и каза:
– Ама ти не знаеш ли , че Пепеляшка не съществува ?  Това е само приказка. Ако не ми вярваш питай мама. И  ме остави на мира, че трябва да си оправям за дискотеката довечера.

- Ще я питам пък! Ти нищо не знаеш! Нищооо!!! – Марта се нацупи и се свря в ъгъла, при книгите си.

В този момент майка им се върна от пазар.  Все още ядосано малкото момиче скочи да я посрещне и я захвана още от вратата :
– Мамо, мамо  наистина ли Пепеляшка не съществува ?
– Не , как си го помисли ? – каза майката .

– Но … Ели каза,че е само приказка.

–  Моля те, отиди и я повикай. – каза майка му.

Марта се затича към детската стая.

- Ели, мама те вика.

- Сега и мама ли занимаваш с глупостите си. Няма ли да порастнеш най-накрая. Овикваше я сестра и, докато излизаше от стаята – Нямаш ли си………. И изведнъж онемя.

Пред тях стоеше Пепеляшка. Беше обута със стъклени пантофки и облечена в бална рокля. Точно като на рисунките в книжката на Шарл Перо. Зад нея зееше отворена вратата на килера, където блестеше каляска .

Пред тях стоеше усмихната собствената им майка.

П.П. Това разказче е творение на дъщеря ми. Само съм оправил малко правописа.

Младата дама вече има белоснежна усмивка с 1 брой зъб. Дано компенсира болезнения плач и зачервените очи. Сега спинка и се усмихва. Дали вече сънува феята на зъбчетата….

От време на време ми се налага да обяснявам на „чучулиги“ ( или май бяха „славеи“), как се чувстват „совите“ в техния ранобуден свят. Поради липсата на дар слово, се обяснявам надълго, нашироко за това как ми се спи , и ми е рано ….ама ….  Как, докато се събудя е станало вече 10 сутринта. Как съм изпил една кофа кафе, само и само да си държа очите отворени. Да им обясня ми помага, един незнайно откъде прочетен начин. Просто им премествам часовника с няколко часа назад. Споменавам полетите на изток, смяна на часови зони и лятно време. Докато накрая ми писна и реших да напиша :

Колко е гадно да живееш в Светът на ранобудниците

Света дошъл от времето, когато да доиш кравите в 5 сутринта е нещо обичайно.

Където да си лягаш с кокошките е най-нормалното нещо.

Там където работа се започва в 8:30 сутринта.

Дори по-рано.

Не как сме свикнали да ставаме, а как се чувстваме.

Просто се поставете на нашето място, и дневен режим.

Нагласяте будилникът за 3:00 сутринта.
Когато почне да звъни, трябва да се става, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!

03:00. Не сте се наспали? Това си е ваш проблем. Отвън е нощ? Включете лампата. Може и радио, помага. Измийте се, облечете се и се подгответе за излизане. Прозявате се ? Спи ви се ? Не, не трябва да си легнете „за малко“. В 4:30 трябва да сте на работа. Най добре пийнете чай с захар. Може и глюкоза. И без това няма да направите никаква разлика.

03:35. Готови ли сте? Излизайте? Задължително се погледнете в огледалото. Проверете дали не сте още с чехлите, и дали сте се облекли с пола/панталон. Да, не сте идиот, просто не сте се наспали и ви е трудно да съобразявате. Затова проверете, дали всичко е изключено и затворено, взехте ли парите си, ключовете, телефона. Защо сте толкова бавни, вече минаха 40 минути? Сега е 03:40 сутринта, спи ви се. Правите всичко бавно, грешите, забравяте – къде оставихте гребена и ключовете, защо влязохте в кухнята изобщо . Най просто казано  – ВИЕ СПИТЕ. Ако искате да излезете навреме, трябва да ставате ОЩЕ по-рано, или пък да използвате по мощен стимулатор. Примерно кафе. И, а вие да не забравихте, време е да излизаме.

03:45. Внимателно! Вярно е, че още спите, но през улиците все пак се налага да пресичате. Имайте предвид, че реагирате на всичко по-бавно от обичайното. В лошо настроенеие сте? Нормално, не сте се наспали, станахте не навреме и сте принудени да се влачите прозявайки се.

04:00. По някакво чудо попаднахте на точната спирка, но пък по никакъв начин не може да се сетите как точно се домъкнахте до там. Е, запознайте се с вашия автопилот. Той знае накъде ходите всеки ден. Може да се ориентира горе долу в околния свят. Не особено добре, ама върши работа. И най ценното качество – може да поддържа някакъв неангажиращ разговор.

Откъде се е взел и за какво ви е :

• Знае накъде ходите всеки ден и горе долу се ориентира в околния свят
• Да ви занесе до спирката, докато спите в движение
• Може да заплати билета и да внимава накъде отивате ( не особено добре).
• Може да поддържа неагажиращ разговор с околните. Пак не особено добре
• и т.н.

04:25. Изтървахте спирката нали? Слизайте веднага и побързайте към работа. Да де, имате автопилот, но не забравяйте, че вашия автопилот все още не обучен добре как се стига до работното ви място. Нищо, ще се научи. Не му се доверявате, амиии тогава просто не заспивайте в автобуса.

04:40. Вече сте на работа. За съжаление закъсняхте ! Време е да изслушате мърморенето или упреците. Оправданията „Много ми се спеше“, никого не интересуват. А и нали знаете – оправданията са като задниците, всеки си ги има. Часът е 04:50, отлично време за начало на работния ден. Време е за работа, така че започвайте.

05:20. Май не ви се работи? Така е ! Мозъкът ви праща сигнали : „искам да спя“! Да, ама НЕ !!! Не трябва да спите. Мне, и да си затворите очите, не трябва. Камо ли да се захлупите на бюрото ( ако сте на бюро ). Трябва да се работи. И се постарайте да не правите грешки ! Освен това хората около вас не са ви виновни, че не сте се наспали – не ги обиждайте. Даже се усмихвайте. Трябва да се взимат решения. Взимайте ги, никой няма да ви замести, само защото ви се спи.

05:40. Аааа, НЕ ! …. така няма да стане. Само седите и гледате тъпо в точка, нейде по листите пред вас. А сама работата няма да се свърши. И автопилота няма да помогне. Най добре си направете едно кафе, със захар. Нищо, че го пиете без захар. Трябва да нахраните мозъка с нея, и да го събудите с кофеина.

07:00. Вече всичко е ок, събудихте се и работата спори. А сега оставяте всичко и отивате да обядвате. Какво значи „Не искам“? На крак сте от 3 сутринта, и на организма му е нужна храна. А всъщност не ви се яде, защото в кръвта ви има прекалено много захар. Пък и …. все още не сте много в час. Все пак отивайте да обядвате. Истински обяд, не „евтините“ въглеводороди от захарта.
08:00. Очите ви пак се затварят? Е, не сте се наспали все пак. Нищо. Работете !

13:30. Време е да си ходите. Стига сте работили. И какво значи това – нищо не свърших. Работния ден приключи. Ако искате може да останете извънредно, но имайте предвид, че и у вас има неща за вършене и те, както знаете вече, сами няма да се свършат.

15:00. Вече сте си в къщи. Колко хубаво. Ако толкова много ви се спи, ами … дремнете. Така или иначе е лесно да игнорирате крясъците на децата, музиката до дупка или ъглошлайфа при съседите.

17:00, Време е да слагате децата да спят ! Не искат ? И какво от това ! Децата трябва да спят поне по 10 часа на денонощие, а вие утре трябва да ставате в 03:00. Всъщност днес беше само упражнение, забавлението почва утре!

19:00, Децата най-накрая си легнаха. Тъкмо време да лягате и вие. И какво мърмориш, че е рано? Имате нужда от 8 часа сън на денонощие, а ще ставате в 3, ако не сте забравили вече. И ще ви е гадно и тежко. Ама нищо не успяхте да направите? И има интересен филм след малко? Или пък ви се чете книжка? Ами …. ако сте уверен, че искате, ОК. Това все пак си е вашия живот. Но утре ще се става в 03:00 ! По точно в 02:50. Да не забравите да промените будилника. Нали не искате да закъснявате ?

02:50. Звъни будилника. Да, може да се излежите още 10 мин. Така или иначе няма да се оправите бързо, ако скокнете. Но все пак … не повече от 5 минути. Освен ако сте забравили за децата !

03:20. Не стават? И уговорянето не помага? Ругатни и вопли също ? Издърпвайте ги от леглата, махайте одеалото, напъхай им в ръцете чаша чай. Да не забравиш – със захар. И не им давайте да легнат. В никакъв случай ! Мда, облечете ги по бързо. Освен ако ви е трудно да намерите дрехите, все пак и на вас ви се спи. По дяволите къде са ги заврели !!! Добре че е автопилота. Намери ги . От тук нататак е точно като вчера. С разликата, че освен вас трябва да контролирате, да обличат ли се децата, или седят спейки. Освен това ви се сърдят, и хленчат, и се опитват да си сложат гащите на главата … Точно така . Все пак е 3:50 сутринта и им се спи. Ама много повече отколкото на вас.

04:10. Готови ли сте? Излизате? Задължително се погледнете в огледалото. Проверете дали не сте още с чехлите, и дали сте се облекли с пола/панталон. На децата също! Така или иначе пак няма да успеете навреме за работа. Забравихте ли? Трябва да се заведат децата на училище/детска градина.Така че по добре и теглете една. Не искат да вървят, мотат се? Нали не си мислите, че само на вас ви се спи? На децата са нужни 10 часа, не помните ли ? А те спаха 8 и станаха много по-рано, отколкото ако се будят сами. Естествено са раздразнени и мудни. Мдааа, и за там закъсняхте. Всъщност тъкмо навреме за забележките че децата ви закъсняват.

04:30. Позвънете на работа и предупредете, че ще закъснеете. В никакъв случай не споменавайте думите: „сън“, „успиване“ и т.н. И без това не ги интересува защо. Излъжете нещо. Свиквайте, ще ви се налага да лъжете често. Трябва да е убедително, за да не ви изгонят от работа.

06:30. Смятахте ли, колко кафета пиете? Много нали? Време е да ограничите количеството със силата на волята. И захарта също ! Без допинг надали ще изкарате, но трябва да контролирате дозата. Иначе рискувате да унищожите сърцето, кръвоносните съдове, и т.н.

13:30. Не сварихте пак нали? Остана ви доста работа. Добре, трябва да се остане извън работно време. Но все пак някой трябва да докара до вкъщи децата. Или вече ги забравихте?

16:00. Вече сте си у дома, и всичко е наред. Днес няма начин и все пак трябва да свършите и някаква домашна работа. Някой неща може на автопилот, някой изискват внимание. Не забравяйте да приспите децата в 17:00. Това че още ви гледат накриво е нормално. Все пак и на тях им се наложи да откриват своя автопилот. Вашия ред идва в 19:00. Даже не си помисляйте да отлагате. Утре трябва да ги записвате на лекар, а записването почва в 02:30. През нощта. А поликлиниката е на поне половин час от дома ви.

След две седмици от успешното, адаптирано същество, от нормален родител ще се превърнете в чудовище, постоянно изнервен от кафе или спящ прав и ходейки. С децата ще се виждате основно в три състояния :

• Сутрин, когато и вие и те сте полузаспали и зли
• Денем, когато се прибирате и ужасно ви се спи
• Вечер, когато ги слагате да спят, а те не искат

Постоянно закъснявате, вече имате проблеми с кръвното налягане, в депресия сте.

По-рано обичахте работата си, а сега започнахте да си мечтаете за съботата още от понеделник сутрин. И всичко това защото тогава се наспивате. До 7 сутринта. Или до 9. Освен ако някой не ви позвъни в 5 с бодрия въпрос „ Още ли спиш?“.

Културния ви и обществен живот клонят неудържимо към нулата. През уикенда проспивате почти целия ден. В неделя си лягате в 19:00 защото трябва да се става в 03:00.

Всъщност, възможно е някога и да се адаптирате към такъв живот. Някой се адаптират. Все пак има хора, за които е прекрасно да се става в 3 сутринта и да се ляга в 7 вечерта.

И за какво е всичко това. Всички тези проблеми. Просто нашия организъм е устроен да спи от 11 вечерта до 7 сутринта.

Само че по нашия часовник…. не по този на „чучулигите“.

И си спомняйте че : „Рано пиле, рано пее … и рано го колят“

Жена ми видя сметката на „Хелоуинската“ тиква на Диди, пращайки я директно в Ада.

Тоест, вкара я във фурната. На 200 градуса. С малко захар.

Вторичен ефект е следния цитат :

„Тикво моя ти прекрасна,

носиш радост на децата

и напълни ми тумбака.“

Изкушава ме да продължа с цитати от поемата, но беше с твърде млеконадоен привкус

Добре, че не съм тиквен почитател, или почитател на тикви…. как ли се пише правилно… та имаше достатъчно за вечно гладната млекопроизводителка

От цялата история най-щастлива е Зори, защото пак докопа вградената хранилка, но вече пълна.

… Всъщност този пост ми се върти в главата поне от 2 седмици …. обмисляне , разглеждане … и в един момент бях подтикнат, да не кажа подритнат, от г-н Гачев и постинга му „За колите и автобусите„. Въпреки, че ме докара до бяс Ви препоръчвам да го прочетете.

P.S. 02.12.2008. Мина почти месец от постинга ми. Явно не съм единствения, и нюз-а май редовно зачекват темата : Малко постинги от „Anna in your head“ :

http://annainyourbox.blogspot.com/2008/11/blog-post_07.html

http://annainyourbox.blogspot.com/2008/11/98.html

Този постинг сигурно ще бъде редактиран доста …. но все пак не мога да се стърпя …А и казах доста от нещата, които мисля, като коментари под препечатката в news.bg. И да отбележа, че „личните“ обръщения в постинга НЕ визират само и единствено него, а и коментарите в нюз-а.

Драги авторе, въпреки че се смятам за що годе културна личност, за такива като теб мога да кажа само – егоистични боклуци.

Явно никога не си се опитвал, да минеш по тротоарите, с детска количка. Не забравяй, и че не си застрахован срещу ползване на инвалидна такава.

Боклуци като теб, драги ми авторе, с криворазбраното си усещане за „престиж“, напълниха градовете с трошки, които се чудят къде да паркират. За да не се возят, като „селяните“ в обществения транспорт. Този транспорт, драги ми авторе, който е мръсен, бавен и неудобен именно заради такива като теб.

Интересно как ще коментираш „хората“, които при достатъчно място за паркиране, и успоредно на платното ( изцяло там ) , и с две гуми успоредно, и под ъгъл на дълбочина 1/2 от тротоара и т.н . възможни и не пречещи на никого, начини за паркиране, си забиват колата плътно до стените. При разходките ми из града съм забелязал, че ВИНАГИ има поне по един такъв идиот на пресечка, максимум две.

Наскоро имах такъв случай – натоварено кръстовище с светофар – и по закон, и по човешки не би трябвало никой да паркира. Е не … имаше идиот който се беше качил точно по описания начин на тротоара и то плътно до стената. Да не би случайно някой да му удари скъпоценната трошка.
И което беше най нагло … седи и си говори вътре по телефона.

По кой начин точно трябваше да премина със семейството си , или двете майки с колички след мен, както и 3-4 бабички – директно с количките на платното или по стената.

Сега забелязах и автора …. не очаквах от Гачев, когото иначе с интерес чета … точно такова отношение.
Колкото и да уверява и в постинга, и в коментарите под блога си, че иде реч за отношения тип „поединично спасяване“.

И за всички ….

ЗДП
….
Чл.94.
…..

(3) За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се спиране за престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 т върху тротоарите, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 1,5 м за преминаване на пешеходци.

Става въпрос и за това да спазваме поне мъничко законите, а не само да плюем по околните.

И ако щеш , става въпрос за бъдещето на България. Това бъдеще в което ще живеят отрочетата ми. Евентуално и твоите.

Освен ако не сте станали като в този разказ на Робърт Йънг.

И ако се чудите защо в заглавието присъстват и кирки ….

Просто лек намек за особено наглите животни…. вдъхновен от 2 неща ….. Московската групировка „АнтиГазон“ – боядисват колите на наглеците, паркирали по подобен начин в зелени площи и тротоари, и естествено ЛЮБИМИТЕ на всички ни Бургаски Кирки