Отказах се.

Отказах се да пиша за протеста.

Отказах се да пиша за газовата криза. А толкова исках да се похваля, че май съм единствения човек в България, за когото тя беше добре дошла.

Отказах се да пиша за поредните бисери на Серго и Ко.

Отказах се да пиша и за желанието на управляващите да попаднем в един свят, така добре познат от „1984″.

Отказах се да пиша за водевила, спретнат от МВР с „отвлечения“ автобус, в главната роля Мирослав Блажев. По известен като „блогерът Атила“. Нищо че месеци наред съм забелязвал простотиите му, из форумите.

Отказах се и да пиша как „сериозната“ медия – news.bg,  използва „отвличането“ и профила на „блогера“, за да увеличи максимално трафика си. Даже „публикува“  подписката в защита на „форумеца Атила“.

Но не мога да се откажа да свържа фактите.

Протеста срещу „управниците“ ни, организиран предимно в Интернет. Наредба 40 на МВР.

Протеста на „Електронна граница„  -  „Отвлечен“ автобус от „блогера“ Атила, „смели“ действия на полицайчетата.

„Присъствието“ ( меко казано) на „топ“ „журналистката“ Миролюба Бенатова от „националната“ БТВ и начина на „отразяване“ на „новината“ ( или както се изразяват в бранша „събитието“ ) .

Отказах се да пиша повече. Има твърде много кавички.

Хората с нещо зад очите ще си направят изводите сами.

Останалите ….. е … за тях живота е „ракийка и салатка“ и надали ще ме четат.

П.П. Чудех се защо навремето Сакс-Кобурга спомена нещо за смяна на чипове. Май беше забравил, че първо трябва да ни ги имплантират. Възрастен човек, какво да се прави.

Информационните агенции отбелязва – днес има сняг, лед и … няма газ. Това е …

А че пред парламента ( с малка буква ) има над протестиращи и над 1000 полицаи ….ни дума…

Re:TV – показва на живо протеста. И от там се видя как „пушещите“ полицаи за пореден път избраха да бъдат еничари на властта.

Батман Бойко си изми ръцете и издаде заповед за прекратяване на протеста. Причина – администратор на сайт ?!?!? казал че имало самоделни бомби.

Полицията арестува над 30 протестиращи …. самоделните взривни устройства се оказаха пиратки носени от ултрасите ( добре заплатени ) …. Не пропуснаха да разбият трибуната на организаторите. Както знаете Шубето е голям Страх … и пуснаха жандармеристи …. А за тях знам, че са „Големи“ мъже …. срещу пенсионери и ученици. Само че съм ги виждал и как бягат от яки българи които знаят какво искат, когато протестират.

Провокаторите с помощта на някой журналя… успяха …

Но не се учудвам ни най-малко.  Който плаща той поръчва музиката.

Вижте и как ни информират агенции и новинарски сайтове.

Както се казва …. кво има да му коментираш ….

П.П.

Драги сънародници,

Отброяваме последните мигове на 2008 година. С какво ще я запомним, как ще остане в историята, тепърва учени и анализатори ще преценяват.

Сигурен съм, че в тази красива празнична нощ всеки прави своята равносметка за това какво му е донесла годината, с която се разделяме. За България това беше нееднозначна година – и важна, и изпълнена с много и противоречиви събития и нелеки моменти.

Превод : В тази красива празнична нощ разбрахте, че болшинстгвото от вас го издухаха за поредна година. А за България – или добро или нищо.

Мъдрецът Йордан Радичков казваше, че човекът е едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки. Вероятно това важи с още по-голяма сила за държавата.

Имаме основание да кажем, че въпреки проблемите и тежестите на ежедневния живот, нацията ни успява.

Превод : Споменавам Радичков, защото нямам свои красиви мисли. И въпреки некадърното ни управление, незнайно как все още оживявате и мърдате. Странно.

Без да забравяме нито близкото, нито по-далечното минало, нека да помислим как да преодоляваме изпитанията на следващата година, предизвикателствата на бъдещето.

Повече от всякога – пред лицето на световната икономическа криза, имаме нужда от съгласие; да работим заедно – един с друг, а не в безмислено противопоставяне.

Превод : Доста годинки вече седим на гърба ви. Трябва да измислим нови начини да ви доим. А оправдание вече си намерихме – кризата.

Да си пожелаем повече стабилност за страната, повече сигурност за всеки български гражданин! България да се утвърждава като земя на толерантността, като държава на справедливостта, като истински родолюбива общност! Да издържим с чест изпитанията, на които ще бъде подложена способността ни да бъдем разумни и сплотени.

Превод : Полицията ще бие фермери, еколози и други подобни. Престъпниците ще са свободни – нали сме ортаци. Както винаги ще толерираме мангалите. Недосегаеми за данъци, но за това пък с 10 000 нови къщи. Те са нашите избиратели.

А вие, вие трябва да си траете. Преклонена главичка сабя не я сече.

Нека да продължим да се утвърждаваме като надежден и предвидим съюзник, като добър и уважаван съсед и преди всичко да отстояваме последователно националните си интереси.
Нека неуспехите и трудностите да ни мобилизират, но нека и постиженията да ни радват и окуражават. Нека оставим нихилизма пред прага на новата година и тя да ни зареди с повече самочувствие и доверие и в държавата, и в нас самите.

Превод : Последната дупка на кавала сме. Пушечно месо за НАТО. Нетен донор за ЕС. Ама сме с чифте пищови на голия тумбак.

Обръщам се с признателност към всички онези, които дариха надежда на деца в беда по време на „Българската Коледа” и други инициативи, като по този начин потвърдиха мисълта на големия български поет Константин Павлов, че съпричастието е тази дума, която още не е изхабена от прекалена употреба.

Превод : Държавата пари за бедни и болни деца няма. Каквото и колкото искате – давайте им вие. Нас не ни интересува. Ние си имаме бюджетен излишък.

Пожелавам успех на всеки. Така ще се гради успехът на всички, ще се гради съдбата на България!

И за Коледа, и за Нова година даряваме подаръци, но нека заедно с това да дарим любимите си хора с най-важното – доброта, грижа, обич!

Превод : Подаръци ще има за всички. За това ви подаряваме НОВИТЕ АКЦИЗИ. Да са ви честити.

Нека напълним чашите и да вдигнем наздравица с надежда, с вяра в благоденствието на нашето Отечество.

Да е здрава, мирна, силна и щедра Новата 2009 година!
За да пребъде България!

Превод :  Поркайте си и дано не се усетите и да ни смъкнете от властта тази година. За да смучем кръв и пот.

Стойте си по къщята, че е студено и никакви протести! А на изборите -  ходете за гъби и за риба.

Честита нова година!

Тук едно Тошово – Ха-Ха-Ха ще е добро допълнение.

Днес се очакваше пред Народното събрание да протестират студенти, фермери и еколози.

Изненаадаааа….

Големият Мъж Пирински и 240-те му разбойници, побързаха да съберат багажа и да духнат. Навярно на шопинг. С новопридобитите си коледни заплати. Не си  правя илюзии, че „избранниците“ са останали на една заплата, но не пропуснаха да си напълнят гушките.

Нямаше как да пропуснат и да запушат устата на „пушещите“ полицаи с 300-400 лв.  Явно напълно достатъчни, пушачите да захвърлят недогорелите фасове и да станат отново верни чада и закрилници на управляващите.  И като започнаха едни ми ти проверки, то не бяха  за тонаж, за алкохол, за винетки…..

Задавам си само въпроса, къде смятат да се скрият „нашите“ красавци от парламента след празниците.

Задавам си и други въпроси. Дали „зимата на нашето недоволство“ няма да приключи на коледната трапеза? Дали януари 2009, ще прилича по нещо на януари 1997 ? Дали ще подкрепим протестиращите, или ще се повтори ситуацията от стачката на учителите?

Това което чета по форумите, не ме изпълва с надежди… отново народа е разделен. На софиянци и фермери. На студенти и ресторантьори….

Дано най-накрая се усетим, че мотото „Разделяй и владей“  все още работи.

Не в наша полза.

И ето ме отново на път.

Имаше малка, но напълно достатъчна пауза, за да се побъркам от бачкане. Да не говорим за борбата с Microsoft. До последния момент не беше ясно дали изобщо ще тръгвам нанякъде. А и не ми се тръгваше особено, като знам накъде съм се запътил.

Студентски град преди 8-ми декември.

Топлото време беше изкарало народа по „улиците“, а тук таме и в канавките. Вечер – пияндета, курвета,пласьори, наркомани и вся остальная сволочь. Тук таме се срещаха и нормални студенти, но тях както знаете ги убиват. Да не се мъчат.

Видимо новината за бруталното убийството, не промени и на йота ежедневието и подготовката за празника. На 7.12 паркинга пред зала Хр.Ботев се напълни с автобуси, чакащи студентите да поизтрезнеят малко. Добре, че се застуди та да става по бързичко.

Беше ми странно да наблюдавам подобни гледки. Особено на фона на пламтящите коли в съседна Гърция. Вярно, там повода беше малко по различен. Но пък, каква е разликата дали те застрелва полицай или той просто липсва.

Всъщност това, което най-много ме дразни е безразличието на околните. Поне 20 свидетеля. 20 човека които са могли да помогнат. Такива случки ме карат да се замисля дали си заслужава да остана в България. Единственото, което все още ме спира, е че там където бих отишъл няма да е по-различно. В допълнение с ксенофобията. Защото явно целия свят се е запътил към „Идиотокрация“.

Този случай, уви, за пореден път ми припомни младостта. Бях нейде на 16-17, когато прибирайки се с приятел от … пфу, даже съм забравил от къде. Та прибирайки се по пътя се случи едно момиче помоли да и помогнем да се отърве от някакъв тип. Не и помогнахме, но от тогава, и както вече няколко пъти се случва, съм се зарекъл да помагам. Тъпото, е че голяма част от околните ми казват, че съм … ненормален, да се завирам между шамарите. Сега ме яде мисълтта, ако не бях минал  покрай печално известната дискотека час-два по-рано, дали щях да имам смелостта.

Запознах се и с глутниците кучета. Явно не са ме излъгали, но за радост бяха миролюбиви и не се наложи да си „премерим“ силите. Дължа ти извинение скъпа.

За капак се наложи да сменя и хотела. Разлика от земята до небето. Вече ще се замислям дали да използвам bgmaps.com за най близък хотел. Парите уж бяха горе долу същите, но хотела…. хотела беше абсолютна смрад.

Да карам наред в оплюването. Плащане предварително. Онемях. Дано не съм попаднал в хотел за „почивка“. Имаха POS терминал, но нещо не работи. След 1/2 час увещания и обещания, че ще се разходя до банкомат още утре …. най-накрая получих заветния ключ. Сега се чудя дали нямаше да е по-добре да бяха ме изгонили.

Качвам се… Вратата се отваря трудно и заяжда. Чува се дандания. Хмм – стаята е естествено точно над ресторанта. А там чалгария до шия.

Баня …. мръсна, тясна, незатваряща се врата, бойлер ( 50 литров ).  Евтина и тясна душ кабина. Счупена слушалка. Но най-странното нещо беше полицата за шампоан – изкривена и поставена на височина около 2 метра.

Стая …. спалня, скърцаща от всякъде. Несменени чаршафи в рамките на цялото ми пребиваване, въпреки постоянните забележки. Изобщо, персонала беше тип хванат от гората.  Да не пропусна – липса на контаки, 14 инчов тв, качен до тавана ( не можах да намеря бинокъла) . Пътеки, които явно не бяха почиствани от момента на поставянето им. Междинна врата, на която трябваше да се „моля“ да се отвори, и да я затварям, ако не искам да умра от студ.

Интернет… 2 линкнати AP-та. Едното няма връзка с интернет, другото има. Дали ако не разбирах, щях да имам нет. Реторични въпроси….

Накрая се молех да свършим по-бързо и да се махам. Ех, станал съм изнежен….. явно не съм за хотел „Св.Валентин“.

Всъщност, ако не бяха прекрасните впечатления от обучението, дълбоко щях да се замисля дали да не си хвана чукалата и да се прибера.

Самия курс беше HB513S – VMware VI3: Install and Configure I . Проведе се в Илиев център. Впечатленията – кадърен и знаещ лектор , колеги на ниво, прекрасна организация. Не на последно място – прекрасен кетъринг.

В един момент се усетих, как започвам неволно да сравнявам….светът отвън и мястото където се намирах …. и се отказах. Разликите бяха прекалено фрапантни…само на 50 метра – тонове боклуци, бродещи кучета, кал , чалга ….

По трудно ми е обаче да проумея разликата между хората. Спретнатите момичета и момчета в центъра, и екземплярите отвън. А уж всички са студенти.

Тръгнах си от Софето този път …. замислен. За бъдещето на децата ми.

От няколко дни ми прави впечатление, активизирането на политическия цирк в Родината.

Явно за да прикрият факта, как сме се нагъзили на месечината и за голия тумбак с чифтето пищови,  се приказват откровенни дивотии, провеждат „активни“ мероприятия с „неясна“ цел.

За загрявка се започна с любимия на мало и голямо клип от 3-тия сезон на сериала :

„На всеки километър – Завръщането на октопода“.

Куцо кьораво и сакато се изреди да коментира, какво е искал да каже режисьора, каква  е таргет  групата. Дали затлъстелия майор Деянов наистина тича подир трамвая или има двойник.  Дали Сергей е гей и колко си прилича с Евгени Минчев.Включи се спасителя Бат Бойко и попита за шофьорска ….опс ватманска книжка. ….  Това беше загрявката на наподобяващ футболен мач с продължения… цирк. Междувременно дойде и конгреса на дъртата …. извинявайте столетницата, където си спомних младоста и 99 %-те избори…

Последва и първото полувреме :

Бисерът на Божидар Данев за заплатите.

Изказването беше достатъчно за да подлуди и без това достатъчно изнервения от „демократичния“ преход българин. Докато в цял свят се чудят, как да се повиши покупателната способност, наш Божо се изцепи в стил „За бога братя… капиталисти“.  Коментаторите по блогове и новинарски сайтове не му останаха длъжни  и  г-на Данев беше тотално оплют и сразен. Резултата 1:0 за организаторите на „затъмнения“. В продълженията – подчинените на шефа на БСК даваха разяснения, какво точно искал да каже мастития господин. Отново вопли из коментарите, този път от пряко засегнатите държавни служители.

Явно времетраенето на първото полувреме не затъмни съвсем обстановката и …. продължихме във второто полувреме. На трибуните със свирки и димки биде извадена и тежката артилерия на Прехода.

ДОСИЕТАТА

Списък на доносници, гадове разбивали живота на хората. При това от телевизионните среди. Достатъчно известни на цяла България, за да могат да бъдат коментирани по села и паланки. Изровиха скелета на комунизма, събудиха призраците… Мъглата се сгъсти. 2:0 за организаторите. Няма значение, че покрай сухото гори и суровото. Покрай боклуците, пишещи доноси, кой с кого е спал и кой разказва политически вицове, изгоряха и тези служили на България в разузнаването.

Уви за съжаление на поръчителите, „Мъглата“ не може да прикрие вонята на насрали се политици. Забравили, че преяждането води до проблеми със стомаха, народните хрантутници отпуснаха жилата и се осраха тотално в мерака си да прикрият поредните „недосегаеми“.  Опитите да прикрият гафовете, като натопят деветата дупка на кавала, за основен виновник не успяха. ЕС отново ИМ залепи звучно шамарче, спирайки поредните пари от поредния фонд.

Чудя се докога българина няма да разбира намеците на ЕС бюрократите.  Крайно време да се усетим. И вместо да се радваме, че кварталния побойник е шамаросан от големите батковци за назидание, да го изритаме от властта.

Направиха ми впечатление две събития с почти никаква връзка помежду им ….

Пребитото момиче в Берковица и земетресението в София.

Чудите се каква е връзката ? Тя се съдържа в броя коментари.

• Събитието „пребиване“ – малко над 100 коментара в dir.bg
• Събитието „земетресение“ – над 2500 коментара пак там

Съотношението в другите е-медии е горе долу същото

Всъщност, не би трябвало да ме учудва. Животеца е най важен за стадото.

А това, че един мангал е влязъл в българско училище и пребива дете – кво от тва. Нас не ни ебе. Да не е нашето. Малеее, ко беше моето. Щех му нацепим кофътъ. И т.н.

И това пак не би трябвало да ме учудва – нали се нагледах на „обществена“ реакция – и за стачката на учителите, за еколозите, за Кремиковци и т.н. и т.н.

Май трябва и на мен да не ми пука. След като стадото не се интересува…..

До следващия път, когато ще е моето дете….

Тия дни, надълго и нашироко коментирах екземплярите…. които паркират където им падне. И пречат на всички.

Прибирайки се тази вечер, отново попаднах на един от тях, естествено паркиран на половин метър от вратата, и поради размерите на колата си … задръстил и половината платно.

Съжалявам че беше твърде тъмно, а и нямах нерви да си поиграя повече с Gimp-а, за да придобиете пълна представа за начина по който е паркирал.

• Онова отсреща е вход на кооперация с около 10-на гаража. Влизането и излизането са максимално затруднени.
• Пътната ми врата е точно срещу фара. Предвид 50-те см…. трябва да се науча да левитирам.
• На платното е оставено мааалко повече 2 м празно пространство точно необходимото, за да бъде заобикалян за около 2-3 минути с клаксони и псувни.

Всъщност съм виждал собственика ….. митничар. Или поне със гордост носи на гърбът си надписа „МИТНИЦА“. Няма да спомена и броя возила които притежава….

Едно време в „Клуб „НЛО“ имаше скеч ….

„Хайде миличко …. яж….  Една лъжичка за мама, една за тате. И една за Здравната каса“

Явно е трябвало да прибавят и Агенция Митници.

… Всъщност този пост ми се върти в главата поне от 2 седмици …. обмисляне , разглеждане … и в един момент бях подтикнат, да не кажа подритнат, от г-н Гачев и постинга му „За колите и автобусите„. Въпреки, че ме докара до бяс Ви препоръчвам да го прочетете.

P.S. 02.12.2008. Мина почти месец от постинга ми. Явно не съм единствения, и нюз-а май редовно зачекват темата : Малко постинги от „Anna in your head“ :

http://annainyourbox.blogspot.com/2008/11/blog-post_07.html

http://annainyourbox.blogspot.com/2008/11/98.html

Този постинг сигурно ще бъде редактиран доста …. но все пак не мога да се стърпя …А и казах доста от нещата, които мисля, като коментари под препечатката в news.bg. И да отбележа, че „личните“ обръщения в постинга НЕ визират само и единствено него, а и коментарите в нюз-а.

Драги авторе, въпреки че се смятам за що годе културна личност, за такива като теб мога да кажа само – егоистични боклуци.

Явно никога не си се опитвал, да минеш по тротоарите, с детска количка. Не забравяй, и че не си застрахован срещу ползване на инвалидна такава.

Боклуци като теб, драги ми авторе, с криворазбраното си усещане за „престиж“, напълниха градовете с трошки, които се чудят къде да паркират. За да не се возят, като „селяните“ в обществения транспорт. Този транспорт, драги ми авторе, който е мръсен, бавен и неудобен именно заради такива като теб.

Интересно как ще коментираш „хората“, които при достатъчно място за паркиране, и успоредно на платното ( изцяло там ) , и с две гуми успоредно, и под ъгъл на дълбочина 1/2 от тротоара и т.н . възможни и не пречещи на никого, начини за паркиране, си забиват колата плътно до стените. При разходките ми из града съм забелязал, че ВИНАГИ има поне по един такъв идиот на пресечка, максимум две.

Наскоро имах такъв случай – натоварено кръстовище с светофар – и по закон, и по човешки не би трябвало никой да паркира. Е не … имаше идиот който се беше качил точно по описания начин на тротоара и то плътно до стената. Да не би случайно някой да му удари скъпоценната трошка.
И което беше най нагло … седи и си говори вътре по телефона.

По кой начин точно трябваше да премина със семейството си , или двете майки с колички след мен, както и 3-4 бабички – директно с количките на платното или по стената.

Сега забелязах и автора …. не очаквах от Гачев, когото иначе с интерес чета … точно такова отношение.
Колкото и да уверява и в постинга, и в коментарите под блога си, че иде реч за отношения тип „поединично спасяване“.

И за всички ….

ЗДП
….
Чл.94.
…..

(3) За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се спиране за престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 т върху тротоарите, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 1,5 м за преминаване на пешеходци.

Става въпрос и за това да спазваме поне мъничко законите, а не само да плюем по околните.

И ако щеш , става въпрос за бъдещето на България. Това бъдеще в което ще живеят отрочетата ми. Евентуално и твоите.

Освен ако не сте станали като в този разказ на Робърт Йънг.

И ако се чудите защо в заглавието присъстват и кирки ….

Просто лек намек за особено наглите животни…. вдъхновен от 2 неща ….. Московската групировка „АнтиГазон“ – боядисват колите на наглеците, паркирали по подобен начин в зелени площи и тротоари, и естествено ЛЮБИМИТЕ на всички ни Бургаски Кирки

От статията на Кристофър Хитчънс, сп. „Венити Феър“ , аспириран от действията на Буш и финансовата криза.

Превода на статията във в.Сега тук

Източник : Ванити Феър