Преди няколко дни се появи официална beta 7000 на новото отроче на Microsoft – Windows 7.

Интересът бил толкова голям, че MS вече са блокирали изтеглянето заради претоварвания. Това поне е официалния мотив.

Явно съм бил късметлия да го изтегля от MSDN в петък Категорично заявих на жената, че тази вечер ще го играе компютърна вдовица и се метнах по инсталации.

Първа жертва – верния ми стар лаптоп – 512 RAM  1.6 Mhz Intel M.  Видео – Intel 82852/82855

За съжаление Седмицата не поддържа ъпгрейд от XP, което доведе до предчувствия за разпознаването на всевъзможния хардуер на машинката при чиста инсталация.Част от тях се оправдаха по-късно – не намери видео, звук и още няколко чаркалъка.

За видеото беше ясно – Интел отдавна са зарязали тези видеочипове.

Но за аудиото бях дълбоко учуден – отначало познатия от години чип АС’97 не беше харесан.*

……………..

При втората инсталация, с изключение видео, всичко беше дръпнато от интернет и сложено на мястото му

……………..

Та се наложи да търся драйвери. Другите се намериха, но за видеото така  и не  успях. По тази причина ще пропусна навярно да се насладя на новия начин по който, Win7 управлява екраните си … просто не заделя памет за скритите и ускорението е доста голямо ( е поне така казват ).

Всъщност учудващото е че изобщо имаше инсталация. Виста ( или Глиста ) категорично отказа да тръгне на такъв боклук, тегли ми една майна и ме остави на черен екран…  За малко да я намразя. После се разбра, че ламята просто иска много да яде. Та …. един плюс за новия Win. Работи и на архивни машинки.

Каня се да го пробвам и на лаптопа на хлапето … наистина архивен Dell Inspirion 1000. Естествено ако оцелея след караницата защо пипам любимото и шарено Ubuntu.

След инсталация продължила около час, се насладих на първата нова шарения… началния екран е анимиран и доста ярък.

Другите изненади не закъсняха.

Обновен интерфейс – краднато тук таме ,дори има и изцяло MS произведения. Да не повярваш, но е по шарено даже от Vista. Сигурно по късно ще ги разкарам. Какво да се прави – мразя да давам ресурси за  картинки – за изкуство си има галерии, а компютъра е за да работи.

Нов таскбар ( лента за задачите )  – обединен с Бързо стартиране, същия размер икони … сигурно ще ви е трудно да му свикнете, поне за мен е така и побързах да го върна в по познатия му вид.

Друга промяна – липсва сайд бар-а и не се наложи да го разкарвам. Но пък Гаджетите ( как се превежда това ) могат да бъдат разполагани навсякъде по екрана. За съжаление… при нормална работа рядко стигам до десктоп-а…. за да им се насладя.

Още една новост са библиотеките – няма значение къде по компютъра ви се намират файловете с музика, снимки документи… всичко може ( и трябва ) да се организира в библиотека. Отнася се и за документи на преносим носител.

Ръчно писане. Красота. Никога досега софтуер не е разпознавал ръкописа ми толкова бързо и точно. Включително и неанглийски думи написани на латиница.

Доста подробен инструментариум в Control panel. Има си даже аплет за географско положение. Добавете един GPS и „защитниците“ на авторски права ще пращат направо съдия изпълнител

Все пак за теста инсталирах офис 2007 , акробат, лисицата и разни инструменти примерно PowerISO – всички си заработиха нормално и без мърморене.

И бързо. На мизерните 512 Мб, почти без суоп. Всъщност самия Windows заема около 280-300 Mb RAM. Няма да правя сравнение с Vista… безсмислено е.

Като за начало …. се представи добре. Дори се замислям дали НАЙ-НАКРАЯ няма да изкарат система, която да си заслужава парите.

Което не мога да кажа за много от Прозорци версия х.у

Та дилемата е голяма … дали да прежаля видеото и да ръчкам Win7, или да върна машинката с оригиналното и ХP + софт.

П.С.  Забравих да спомена „Великото“ нововъведение Internet Explorer 8 …. има доста нови функцийки, включително и за блогване…. но нещо не ми се понрави – поне за мен работи изключително бавно… та го ползвах докато си изтегля Лисицата.

Втори впечатления :

Пропуснах да спомена размера на инсталацията – около 8 Гб ( включен суоп файл 2 Гб )

Size                  19,99 GB (21 459 722 240 bytes)
Free Space    11,02 GB (11 827 953 664 bytes)

Нова тестова машина – врътнах си една виртуалка на VMWare ESX server със следните параметри

Processor 2 Х Intel(R) Xeon(R) CPU E5345 @ 2.33GHz -
Memory (RAM) 2,00 GB
Graphics VMware SVGA II

Тест за скорост :

Старичък лаптоп – зареждане – 47 секунди

Тестова виртуална машина       – 24 секунди

Използвана памет ( гол голеничък Win )

Още едно нововъведение – така наречения User Account Control – дразнещата функция за заключване на екрана при изпълнение на ключови действия, най сетне е поумняла …. с една дума – екрана се заключва, САМО когато някакъв софтуер се опитва да ги запусне. Естествено за параноиците и айляците има контролен аплет:)

Оказа се че Sidebar-а всъщност си е там, само че вече е скрит добре.

Нов изглед, а предполагам и начин на действие, на защитната стена ( firewall )

Добавяне на външно устройство – HP PDA

И така – като за първи впечатления съм доволен от Win7. Дано не изпаднат във вечната криза – максимална съвместимост със стар софтуер.

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и…

толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

Цитирам Вапцаров.

Дали защото и той като мен е бил идеалист. Или защото и аз като него се сблъсках със Силата, Бруталността и Безразличието на Големите и Помазаните със власт. Той с ЗЗД, аз със ЗЗМ ( Закон за защита на Microsoft )

Записки из една борба

Клиент. Като всеки клиент решил да мине йофтинко…домейнче, пощичка, файлчета… Да знам за безплатното решение… Но шефовете и тези над тях имат други идеи. Избор – Microsoft Small Business server 2003 R2. Ще го връткаме на виртуалка. И без това са скръндзят за парите – цял сървър ще им дойде много. Дотук добре.

Финансисти и търговци. Спецификация. Търг. Който играй пичели. Играха, спичели вендор Х.  Въпрос към търговците : А носител искате ли ? Защо към търговци … неясно. Отговора : Хай пък сега 100 кинта за 3 цд-та . А световната криза? А икономии? Йок. Ша си го теглим. И затеглихме …. голямото тегло.

Microsoft. Да, ама ние си имаме нов продуууукт. Версийка 2008. На – на -наааа. И са два фасона – Standard и Essential. Така, че ( помните „Топло“ нали ) : Sorry. Шъ си купувате 2008.  Чипляк нов. И нали си знаете – плащате тез пари , а после си правете ако щете и downgrade.

Аз. Лошо няма. Да видим новото говедо в стадото. Оказа се, че лошо ИМА. Ама МНОГО. Чак ми призля …..

Че го продавате, продавате го. На хартийка. На eopen нема никой. Звъня един бърз телефон: А доставка на носител ще има ли? Отсреща …. Ма вий не си го поръчахте. Хъ… кой идиот пак направи икономия?   А, ако си го поръчаме ? Малко мълчание и смразяващ отговор  – Може но след … По добре не питайте за кога ( помните ли началото на „Баш майстора“ )… А може ли да се изтегли? А номерцата де ги?

Microsoft. Е нали казахме, че е нов. Ша го теглите след къде месец още ( 12. ноемврий ). Тогаз най-най-най официално го пускаме. И кодовете ще се появят тогаз и всички ще сте пак доволни, предоволни клиенти. Засега си гледкате хартийката и и се радвате. Освен това има и блага вест …. Врътка се само на х64, и иска min 4 GB ( разбирай 2х, за да работи добре ).

Аз. Хмм … я да видим наличностите. х64 свободни ресурси … амиии няма. Сори, нали щяхме да минаваме йофтинко. Намирай му колая. А и нали таковата downgrade можело се прави.

Microsoft. Вий не чухте ли. Имаме си нов продукт. Точка. Вече не предлагаме за теглене старата версия. Sorry. А на сайта ще сложим красив надпис. Благодарим за участието, мъ ша чекъте. Ей го дей 12.11.

Клиент. Шшшш , аллооооу. Вий нали обещахте БЕ. Нал щеше да е готово. Кво става. Аре по бързо, че тука пари са дават.

Аз. Downgrade, downgrade. Като няма друг начин. Разтърсих се. Тук носител, там носител, приятели, колеги, вендори. Я изнамери се …. Давай да го тургаме, че ония вече омирисаха всичко. Инсталация, настройки, домейни пощи… готово. Клиента все пак знае… до 12.11 … само 5 юзера. Кво да се прави. Microsoft. Господ демек.

Закърпихме положението и отидох да се уча. Чакаме великата дата. Когато eopen ще отвори двери и райското блаженство ще ни сполети. Блаженни са верующите.

12.ноемврий. Затварям очи и въвеждам сакралния URL. Нема никой. Разрових се …. ахаааа, не било 12., а СЛЕД 12. … хммм….

13.ноемврий. Затварям очи и въвеждам сакралния URL. Пак. Опааааа. Радост. Тук са. Те са тук. Взимам молива и най старателно си ги преписвам. Случвало се е да не работи сайта…. Я да теглим носител сега…. Опс…. хммм… къде го …. е няма го. Следва четене по Сайта. …. ни дума ни вопъл …. аа има стон . Със ситни букви написано. Имате право на downgrade. AMA. Едно – няма да предоставим на eopen медия за теглене. Две – трябва да си поръчате от нас – на CD. Е къде ви беше голямата уста….. нали питах. Срок на доставка… е спомнете си, нали ви казахме. Така няма се разберем. Я да почнем с тилифонити.

Microsoft. Благодарим Ви че се свързахте с нас. За …. натиснете 1. За … натиснете 2 …. и т.н.

Аз. Немам нерви. Не ги дочаках ( само филми се присещам – серия от „Женени с деца“ ) … натиснах си 1.

Microsoft. Дооообър деееен … Аз съм …. 1 минута тирада.

Аз. Тъй и тъй . Имаме си го купено тва. Ей тоз договор. Сакаме довнграде. Инсталирано е. От носител. Не е наш, не е активиран ( да са жуви и здрави 30-те дена ) и искам да му сменя кода. И да добавя нашите си CAL’s .   Нема набутвам колегите я. Диктува се кодче. Не става. Ново кодче. Пак не става. ….Чакайте, да се разберем. АЗ СЪМ НАПРАВИЛ DOWNGRADE. Не ми диктувайте кодовете за 2008. Тях си ги имам. Нали толкова усърдно си ги преписах.

Microsoft. Амиииии ще трябва да почакате.

Аз. ОК. Колко му е. Нал не псуват вас. Свикнали сме. Ще се почешем още малко …

Microsoft. Нови кодчета. Тц. Не стават

Аз. Пич, виж сеа. Да почнем отначало. Имаме си лицензи за 2008. Искаме downgrade. Инсталирали сме от чужд носител щото зор брато. Искаме си ново кодче и CAL’s.

Microsoft. Амииии …. ей ви тука една пощичка. Обадете се там, защото проблема не е в компетенцията на MS Bulgaria ръш ли.

Ибаси толкоз ли им нямат вяра на нашите. Верно че подлудихме ЕС  и доскоро бяхме в „черния“ списък на крадльовците. Ама нали великите борци от НСБОП, начело с Колев уж оправиха положението и сега сме „бели и добри“.

Аз. Писмо No 1 . Така и така …. договор тоз и тоз . Помогнете.

Microsoft. Отговор No 1. ( Germany )  Това не е от нашата компетенция . Ето ви една друга пощичка …. там.

Аз. Писмо No 2 . Цар съм на пощите. Копи от предното. Пасте в новото. Замина.

Microsoft. Отговор No 2. ( Пак Germany ) Това не е от нашата компетенция . Ето ви една ТРЕТА пощичка …. там.

Аз. Писмо No 3. Както казах обичам пощите. Поне не забравям докъде съм стигнал. Копи. Пасте. Замина.

Microsoft. Отговор No 3. ( я … вече сме в UK ) Това не е от нашата компетенция . Ето ви една ЧЕТВЪРТА пощичка …. там. ТАМ може да си поръчате медия. Ще дойде …. аа вий сте ония.. 3 седмици. Но ако сте толкова на зор може да звъннете едно телефонче в Redmond. Може и да стане.

Аз. Е, това ще си го оставим за десерт. И без това ако почна да звъня в Редмънд, току виж ми излязло по йофтинко да купя нов сървър. Я да се пробваме с MS Bulgaria пак. Пък и вендора може да помогне малко. Нищо че са си свършили работата.

Дзън дзън. Сори, ама ми писна. Звънете си вий. Аз съм беден чиляк.

Microsoft. Ама не може ний. Трябва вий. Ама все пак дайте си адреса да ви поръчаме медия – БЕЗПЛАТНА ( оти ги ручахме жабетата тогаз ), че глей колко време мина и само ви моткаме. И докато я поръчваме … ще звъним.

Клиент. Става все по нервен и заплашителен. Не плаща. Даже взе да забравя българския ….

Аз. Хелп.Хелп.Хелп. Титаник потъва. Спасете нашите души. SOS.SOS.

Вендор. Кой идиот от вашите го поръча без медия. ОК ще търсим оригинал. Откъде – те си знаят. За един предиобед я намериха. Оригинална. Как защо. … не питам. Куриер. Доставка.

Аз. Оххх, най-после, ще има край на сагата. Правя копие на виртуалката и пращя отгоре. Инсталациите си си вървят, но мен нещо ме загложди. Ами …. и звъня на Майкрософт

Microsoft. Доооообър ден, нии сме ногу щастливи, че пак ни досаждате и затова смятаме да ви запишем. После се събираме и се смеем с глас на нещастниците. Опс това не сме го казвали, ама вие си го знаете нали Ха – Ха – Ха ( ако помните Тато ).

Аз. Така и така, аз съм оня дето ви досажда нон стоп. Намерихме медия, дайте си ни кодчето.

Microsoft. Колко пъти да ви обясняваме. Вий сте тъпи. Вий не разбирате. Вий …..

……………………………………………………….

Мисля да спра до тук … всъщност и спрях. Дори изчаках почти седмица докато ми мине бяса,  и намеря сили да допиша няколко реда.

Крайния резултат беше, скандал и кодовете бяха дадени в рамките на 15 минути. За онази – първата инсталация. Останах безмълвен – 40 дена караници, писма, телефони, нерви, само защото някакъв ………. не пожела да си доде на кефа.

Отначало мислех да пропусна името на ГЪЗЪТ за контакти на Microsoft, но 40 дена нерви ме направиха крайно недискретен .

Г-н Александър Филипов -  иде реч за вас

До къде бях стигнал …ааа …. до телефонните обаждания

Не очаквах толкова много да са се притеснят за мен. И толкова хора … Всъщност ми стана приятно в известна степен.

И стигаме до следващото подзаглавие :

Софето и бездомните кучета

Цитати от телефонен разговор :

- Какво толкова те притесни, та вдигна на пожар всички.
- Ами не си вдигаш телефона, от хотела казаха че те няма . И се притесних да не са те ИЗЯЛИ КУЧЕТАТА .

Да, точно – Да не са ме изяли кучета. Попиках от смях… докато впоследствие си спомних това което съм виждал.

Редно е да обясня все пак. Притеснението идва от студентските години на жена ми. Всъщност съм виждал и ужаса, който изпитва от кучета. Особено ако бройката е в повечко.  От друга страна много ми харесва, как виждайки четириноги приятели, ми скача в ръцете за да се спасява .

Наистина не съм си мислил, че кучетата са толкова голям проблем за софиянци.  Често се коментира по медиите, но го отдавах го на  обичаят им да преекспонират всяка лоша новина.  В интерес на истината, така и не видях много самотни псета, да не говорим за прословутите глутници.  Може и да съм имал късмет. А може и световната криза / и аз да я спомена веднъж / , да е увеличила необходимостта от свежо безплатно месце.

Разходка, разходка – но все пак сме дошли по работа.

Няколко думи и за училището. Проведено, естествено, с няколко години закъснение. Както се казва – след дъжд качулка, но лачена.  Курсовете все пак си бяха интересни и занимателни :

• Managing HP StorageWorks Enterprise Virtual Array
• Replication Solutions for the HP StorageWorks EVA

За интересуващите се – може да погледне ето тук.

Във всеки случай рядко се удава възможност на воля да разцъкваш, трошиш, инициализираш, събаряш и т.н. Всичко което един болен мозък може да му хрумне да прави с дискови масиви … Ъъъъ всъщност, не всичко – забранено е паленето, наводняването ( вече е пробвано ) и хвърлянето от високо

Място на обучението – ТУ. Прекрасни преподаватели, работещи в тандем. Теория + практика. За малко да се върна в студентската си младост, ако не бяха честите телефонни позвънявания и препълнената поща. Хммм ….  и многото стълби – еххх старост, нерадост.

Някак си не ми се иска да се обучавам в повече в ТУ – чувствам се дърт и не на място. Млади хора, от друго поколение с различни ценности ( ако има такива – сигурно има ) , с които най-вероятно няма и какво да си кажа. Стомаха ми, уви, и той отдавна е отвикнал от студентската храна. Единственото хубаво нещо – изплакнах си малко погледа (Жено, това не го чети )  ….. Замислих се …. Боже, до къде стигнах – да си плакна погледа в ТУ.

Хотел „4 сезона„.

Малък и със собствен стил. Културен, учтив и млад персонал. Чисто, подредено. Климатик, кафе машина ( безплатна ) и интернет. Храната за закуска, беше добра, но ограничена откъм избор ( 5 типови менюта ) . Нормални цени. Единствените недостатъци бяха – малко шумния климатик ( външното тяло ) и липсата на ресторанти в близката околност. Препоръчвам го.

За съжаление следващия път, ще съм на другия край на Софето ….

Накрая да спомена две странни събития

Прибирам се след курс №1 и следват земетресения в София.

След курс №2 – новините са : Задръствания и затворена магистралата заради ежегодната зимна изненада.

Май трябваше да пусна тото …

Две поредни седмици ми се налага да пребивавам в София. Да ме учат, че да сполуча, а и човек се учел докато е жив. Имаше и други народни мъдрости, ама не остана място в постоянната памет.

Уви, от моята камбанария, отдавна мина времето, когато София беше приятното място, където с удоволствие да остана със седмици ….  Факта, че курсовете  бяха разделени с 3 дена промеждутък, допринесе особенно за желанието ми, да се разхождам.  Но, харесвам да ме учат, така че…..видя гъз път.

За съжаление освен път видя и гейове. Всъщност педераст. Направо долен ляв педал.

И идваме до първото подзаглавие

„Защо мразя педалите“

Да не се дразнят нормалните гейове. Или да се дразнят – тяхна си работа. Въпреки, че не виждам огромна разлика, дали ми се натискат педалчета или некоя вмирисана женка, не помирисала член от 20 години . Отвращението е почти еднакво.

То не бяха погледи, не бяха леки и по настойчиви докосвания. Не бяха идиотски телефонни разговори с цел впечатляване. Дизайнер на това, проектант на онова…… фирмата е супер, ще подпишем велик договор. И пърха като пеперудка. Пред перспективата да не ми издържат нервите, предпочетох да се преместя. Сега се чудя защо отстъпих пред натиска. Или по точно, докога нормалните ще отстъпваме…

А при друг един подобен случай за самоотбрана си послужих с тирбушон… хмм интересна тема…май ще я зачекна по подробно някой ден. Та….да продължим ….

След преместването ми дойде и сюблимния момент в сагата. Педалчето, длибоко разочаровано, извади книжка, събу се и вдигна крака на седалката. Не видях дали свали чорапите, но нямаше да се учудя.

Според слуховете само манекенките четяли Паоло Куелю. Да, ама не. И педалчетата.

……

След афектираното встъпление, иде ред за впечатления от нашата любима столица.

Още при слизането : Трафик, смрад, селяния ( да ме прощават кореняците ) .

Следват бакшишите и техните тарифи. За тях е писано много, ама някак си не го вярвах. Явно тукашните са друго племе от жълтата автомобилна раса . Само бегли общи черти с родните.

И наистина бакшиши   – Родните – касова бележка и до стотинка. Тукашните – чалга и „немам дребни бате“ , ако изобщо се стигне до обяснение.

От известно време в главата ми се върти лафа “ Убий бакшиша, като порасне става маршрутка“.

Никога не бях опитвал …. и се пробвах. Да се возя…. какво си  помислихте. В преследване на впечатления и лични нужди, туширах отчаяните вопли на чувството ми за самосъхранение и …

Екстремни преживявания ли? Липсва ви адреналин? Алпинизма, бънджито и парашутизма са вече слаба ракия. Опитайте маршруткизъм ….. преживях 2 леки катастрофи, неописуем език на Н.В. Шофера, липса на билети ( кво пък тва ) , съжителство с мокри безмълвни чували с картофи. Или по скоро имах чувството, че се возя с добитък воден на заколение, даващ сам парите за захранване на електрическия стол.

Но за сметка на това, вече напълно разбирам апокрифния автор на горния израз.

Споменах лични нужди Което ме води до следващия ключов момент в пътеписа.

Брадясалия град.

Бях си забравил бръсначката. И като всеки нормален мъж ( жените да мълчите – нормални сме ) … реших да си купя . И ударих на камък.

Няма. И в склада няма. И от Съюза* не внасят. То пък и Съюз вече няма…..

* За по младите – СССР.

Вярно,сравнително късно е – около 19 ч…и кварталните магазинчета са затворени….Хммм, ще сляза до центъра, там не може да няма. Е, няма. Аптеки, супери, магазинчета…. няма.

…. след час обикаляне в дъжд и студ се бях отчаял. Най сетне късмета ми се усмихна. В една от денонощните аптеки се намери ….

Прибрах се с такси ….. изпитанието маршрутка бях преминал успешно по рано.

И тук идва смешната част… забравен телефон и над 15 повиквания… но за това в продълженията…

От време на време ми се налага да обяснявам на „чучулиги“ ( или май бяха „славеи“), как се чувстват „совите“ в техния ранобуден свят. Поради липсата на дар слово, се обяснявам надълго, нашироко за това как ми се спи , и ми е рано ….ама ….  Как, докато се събудя е станало вече 10 сутринта. Как съм изпил една кофа кафе, само и само да си държа очите отворени. Да им обясня ми помага, един незнайно откъде прочетен начин. Просто им премествам часовника с няколко часа назад. Споменавам полетите на изток, смяна на часови зони и лятно време. Докато накрая ми писна и реших да напиша :

Колко е гадно да живееш в Светът на ранобудниците

Света дошъл от времето, когато да доиш кравите в 5 сутринта е нещо обичайно.

Където да си лягаш с кокошките е най-нормалното нещо.

Там където работа се започва в 8:30 сутринта.

Дори по-рано.

Не как сме свикнали да ставаме, а как се чувстваме.

Просто се поставете на нашето място, и дневен режим.

Нагласяте будилникът за 3:00 сутринта.
Когато почне да звъни, трябва да се става, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!

03:00. Не сте се наспали? Това си е ваш проблем. Отвън е нощ? Включете лампата. Може и радио, помага. Измийте се, облечете се и се подгответе за излизане. Прозявате се ? Спи ви се ? Не, не трябва да си легнете „за малко“. В 4:30 трябва да сте на работа. Най добре пийнете чай с захар. Може и глюкоза. И без това няма да направите никаква разлика.

03:35. Готови ли сте? Излизайте? Задължително се погледнете в огледалото. Проверете дали не сте още с чехлите, и дали сте се облекли с пола/панталон. Да, не сте идиот, просто не сте се наспали и ви е трудно да съобразявате. Затова проверете, дали всичко е изключено и затворено, взехте ли парите си, ключовете, телефона. Защо сте толкова бавни, вече минаха 40 минути? Сега е 03:40 сутринта, спи ви се. Правите всичко бавно, грешите, забравяте – къде оставихте гребена и ключовете, защо влязохте в кухнята изобщо . Най просто казано  – ВИЕ СПИТЕ. Ако искате да излезете навреме, трябва да ставате ОЩЕ по-рано, или пък да използвате по мощен стимулатор. Примерно кафе. И, а вие да не забравихте, време е да излизаме.

03:45. Внимателно! Вярно е, че още спите, но през улиците все пак се налага да пресичате. Имайте предвид, че реагирате на всичко по-бавно от обичайното. В лошо настроенеие сте? Нормално, не сте се наспали, станахте не навреме и сте принудени да се влачите прозявайки се.

04:00. По някакво чудо попаднахте на точната спирка, но пък по никакъв начин не може да се сетите как точно се домъкнахте до там. Е, запознайте се с вашия автопилот. Той знае накъде ходите всеки ден. Може да се ориентира горе долу в околния свят. Не особено добре, ама върши работа. И най ценното качество – може да поддържа някакъв неангажиращ разговор.

Откъде се е взел и за какво ви е :

• Знае накъде ходите всеки ден и горе долу се ориентира в околния свят
• Да ви занесе до спирката, докато спите в движение
• Може да заплати билета и да внимава накъде отивате ( не особено добре).
• Може да поддържа неагажиращ разговор с околните. Пак не особено добре
• и т.н.

04:25. Изтървахте спирката нали? Слизайте веднага и побързайте към работа. Да де, имате автопилот, но не забравяйте, че вашия автопилот все още не обучен добре как се стига до работното ви място. Нищо, ще се научи. Не му се доверявате, амиии тогава просто не заспивайте в автобуса.

04:40. Вече сте на работа. За съжаление закъсняхте ! Време е да изслушате мърморенето или упреците. Оправданията „Много ми се спеше“, никого не интересуват. А и нали знаете – оправданията са като задниците, всеки си ги има. Часът е 04:50, отлично време за начало на работния ден. Време е за работа, така че започвайте.

05:20. Май не ви се работи? Така е ! Мозъкът ви праща сигнали : „искам да спя“! Да, ама НЕ !!! Не трябва да спите. Мне, и да си затворите очите, не трябва. Камо ли да се захлупите на бюрото ( ако сте на бюро ). Трябва да се работи. И се постарайте да не правите грешки ! Освен това хората около вас не са ви виновни, че не сте се наспали – не ги обиждайте. Даже се усмихвайте. Трябва да се взимат решения. Взимайте ги, никой няма да ви замести, само защото ви се спи.

05:40. Аааа, НЕ ! …. така няма да стане. Само седите и гледате тъпо в точка, нейде по листите пред вас. А сама работата няма да се свърши. И автопилота няма да помогне. Най добре си направете едно кафе, със захар. Нищо, че го пиете без захар. Трябва да нахраните мозъка с нея, и да го събудите с кофеина.

07:00. Вече всичко е ок, събудихте се и работата спори. А сега оставяте всичко и отивате да обядвате. Какво значи „Не искам“? На крак сте от 3 сутринта, и на организма му е нужна храна. А всъщност не ви се яде, защото в кръвта ви има прекалено много захар. Пък и …. все още не сте много в час. Все пак отивайте да обядвате. Истински обяд, не „евтините“ въглеводороди от захарта.
08:00. Очите ви пак се затварят? Е, не сте се наспали все пак. Нищо. Работете !

13:30. Време е да си ходите. Стига сте работили. И какво значи това – нищо не свърших. Работния ден приключи. Ако искате може да останете извънредно, но имайте предвид, че и у вас има неща за вършене и те, както знаете вече, сами няма да се свършат.

15:00. Вече сте си в къщи. Колко хубаво. Ако толкова много ви се спи, ами … дремнете. Така или иначе е лесно да игнорирате крясъците на децата, музиката до дупка или ъглошлайфа при съседите.

17:00, Време е да слагате децата да спят ! Не искат ? И какво от това ! Децата трябва да спят поне по 10 часа на денонощие, а вие утре трябва да ставате в 03:00. Всъщност днес беше само упражнение, забавлението почва утре!

19:00, Децата най-накрая си легнаха. Тъкмо време да лягате и вие. И какво мърмориш, че е рано? Имате нужда от 8 часа сън на денонощие, а ще ставате в 3, ако не сте забравили вече. И ще ви е гадно и тежко. Ама нищо не успяхте да направите? И има интересен филм след малко? Или пък ви се чете книжка? Ами …. ако сте уверен, че искате, ОК. Това все пак си е вашия живот. Но утре ще се става в 03:00 ! По точно в 02:50. Да не забравите да промените будилника. Нали не искате да закъснявате ?

02:50. Звъни будилника. Да, може да се излежите още 10 мин. Така или иначе няма да се оправите бързо, ако скокнете. Но все пак … не повече от 5 минути. Освен ако сте забравили за децата !

03:20. Не стават? И уговорянето не помага? Ругатни и вопли също ? Издърпвайте ги от леглата, махайте одеалото, напъхай им в ръцете чаша чай. Да не забравиш – със захар. И не им давайте да легнат. В никакъв случай ! Мда, облечете ги по бързо. Освен ако ви е трудно да намерите дрехите, все пак и на вас ви се спи. По дяволите къде са ги заврели !!! Добре че е автопилота. Намери ги . От тук нататак е точно като вчера. С разликата, че освен вас трябва да контролирате, да обличат ли се децата, или седят спейки. Освен това ви се сърдят, и хленчат, и се опитват да си сложат гащите на главата … Точно така . Все пак е 3:50 сутринта и им се спи. Ама много повече отколкото на вас.

04:10. Готови ли сте? Излизате? Задължително се погледнете в огледалото. Проверете дали не сте още с чехлите, и дали сте се облекли с пола/панталон. На децата също! Така или иначе пак няма да успеете навреме за работа. Забравихте ли? Трябва да се заведат децата на училище/детска градина.Така че по добре и теглете една. Не искат да вървят, мотат се? Нали не си мислите, че само на вас ви се спи? На децата са нужни 10 часа, не помните ли ? А те спаха 8 и станаха много по-рано, отколкото ако се будят сами. Естествено са раздразнени и мудни. Мдааа, и за там закъсняхте. Всъщност тъкмо навреме за забележките че децата ви закъсняват.

04:30. Позвънете на работа и предупредете, че ще закъснеете. В никакъв случай не споменавайте думите: „сън“, „успиване“ и т.н. И без това не ги интересува защо. Излъжете нещо. Свиквайте, ще ви се налага да лъжете често. Трябва да е убедително, за да не ви изгонят от работа.

06:30. Смятахте ли, колко кафета пиете? Много нали? Време е да ограничите количеството със силата на волята. И захарта също ! Без допинг надали ще изкарате, но трябва да контролирате дозата. Иначе рискувате да унищожите сърцето, кръвоносните съдове, и т.н.

13:30. Не сварихте пак нали? Остана ви доста работа. Добре, трябва да се остане извън работно време. Но все пак някой трябва да докара до вкъщи децата. Или вече ги забравихте?

16:00. Вече сте си у дома, и всичко е наред. Днес няма начин и все пак трябва да свършите и някаква домашна работа. Някой неща може на автопилот, някой изискват внимание. Не забравяйте да приспите децата в 17:00. Това че още ви гледат накриво е нормално. Все пак и на тях им се наложи да откриват своя автопилот. Вашия ред идва в 19:00. Даже не си помисляйте да отлагате. Утре трябва да ги записвате на лекар, а записването почва в 02:30. През нощта. А поликлиниката е на поне половин час от дома ви.

След две седмици от успешното, адаптирано същество, от нормален родител ще се превърнете в чудовище, постоянно изнервен от кафе или спящ прав и ходейки. С децата ще се виждате основно в три състояния :

• Сутрин, когато и вие и те сте полузаспали и зли
• Денем, когато се прибирате и ужасно ви се спи
• Вечер, когато ги слагате да спят, а те не искат

Постоянно закъснявате, вече имате проблеми с кръвното налягане, в депресия сте.

По-рано обичахте работата си, а сега започнахте да си мечтаете за съботата още от понеделник сутрин. И всичко това защото тогава се наспивате. До 7 сутринта. Или до 9. Освен ако някой не ви позвъни в 5 с бодрия въпрос „ Още ли спиш?“.

Културния ви и обществен живот клонят неудържимо към нулата. През уикенда проспивате почти целия ден. В неделя си лягате в 19:00 защото трябва да се става в 03:00.

Всъщност, възможно е някога и да се адаптирате към такъв живот. Някой се адаптират. Все пак има хора, за които е прекрасно да се става в 3 сутринта и да се ляга в 7 вечерта.

И за какво е всичко това. Всички тези проблеми. Просто нашия организъм е устроен да спи от 11 вечерта до 7 сутринта.

Само че по нашия часовник…. не по този на „чучулигите“.

И си спомняйте че : „Рано пиле, рано пее … и рано го колят“

От няколко дена вдигам нов домейн и ми пуши малко тиквата ….. но не мога да пропусна да не ви покажа това  :

Колегите ме помолиха да видя защо ги реже при опит за терминална сесия…. и какво видяха очите ми …. кой казва че Шотландския боец не съществува …. сесия от 1601-ва година.

Админите са безсмъртни

Най после …. края на една кошмарно гадна седмица. Идваше ми и аз да хвана някой от юзерите като този ….