И ето ме отново на път.

Имаше малка, но напълно достатъчна пауза, за да се побъркам от бачкане. Да не говорим за борбата с Microsoft. До последния момент не беше ясно дали изобщо ще тръгвам нанякъде. А и не ми се тръгваше особено, като знам накъде съм се запътил.

Студентски град преди 8-ми декември.

Топлото време беше изкарало народа по „улиците“, а тук таме и в канавките. Вечер – пияндета, курвета,пласьори, наркомани и вся остальная сволочь. Тук таме се срещаха и нормални студенти, но тях както знаете ги убиват. Да не се мъчат.

Видимо новината за бруталното убийството, не промени и на йота ежедневието и подготовката за празника. На 7.12 паркинга пред зала Хр.Ботев се напълни с автобуси, чакащи студентите да поизтрезнеят малко. Добре, че се застуди та да става по бързичко.

Беше ми странно да наблюдавам подобни гледки. Особено на фона на пламтящите коли в съседна Гърция. Вярно, там повода беше малко по различен. Но пък, каква е разликата дали те застрелва полицай или той просто липсва.

Всъщност това, което най-много ме дразни е безразличието на околните. Поне 20 свидетеля. 20 човека които са могли да помогнат. Такива случки ме карат да се замисля дали си заслужава да остана в България. Единственото, което все още ме спира, е че там където бих отишъл няма да е по-различно. В допълнение с ксенофобията. Защото явно целия свят се е запътил към „Идиотокрация“.

Този случай, уви, за пореден път ми припомни младостта. Бях нейде на 16-17, когато прибирайки се с приятел от … пфу, даже съм забравил от къде. Та прибирайки се по пътя се случи едно момиче помоли да и помогнем да се отърве от някакъв тип. Не и помогнахме, но от тогава, и както вече няколко пъти се случва, съм се зарекъл да помагам. Тъпото, е че голяма част от околните ми казват, че съм … ненормален, да се завирам между шамарите. Сега ме яде мисълтта, ако не бях минал  покрай печално известната дискотека час-два по-рано, дали щях да имам смелостта.

Запознах се и с глутниците кучета. Явно не са ме излъгали, но за радост бяха миролюбиви и не се наложи да си „премерим“ силите. Дължа ти извинение скъпа.

За капак се наложи да сменя и хотела. Разлика от земята до небето. Вече ще се замислям дали да използвам bgmaps.com за най близък хотел. Парите уж бяха горе долу същите, но хотела…. хотела беше абсолютна смрад.

Да карам наред в оплюването. Плащане предварително. Онемях. Дано не съм попаднал в хотел за „почивка“. Имаха POS терминал, но нещо не работи. След 1/2 час увещания и обещания, че ще се разходя до банкомат още утре …. най-накрая получих заветния ключ. Сега се чудя дали нямаше да е по-добре да бяха ме изгонили.

Качвам се… Вратата се отваря трудно и заяжда. Чува се дандания. Хмм – стаята е естествено точно над ресторанта. А там чалгария до шия.

Баня …. мръсна, тясна, незатваряща се врата, бойлер ( 50 литров ).  Евтина и тясна душ кабина. Счупена слушалка. Но най-странното нещо беше полицата за шампоан – изкривена и поставена на височина около 2 метра.

Стая …. спалня, скърцаща от всякъде. Несменени чаршафи в рамките на цялото ми пребиваване, въпреки постоянните забележки. Изобщо, персонала беше тип хванат от гората.  Да не пропусна – липса на контаки, 14 инчов тв, качен до тавана ( не можах да намеря бинокъла) . Пътеки, които явно не бяха почиствани от момента на поставянето им. Междинна врата, на която трябваше да се „моля“ да се отвори, и да я затварям, ако не искам да умра от студ.

Интернет… 2 линкнати AP-та. Едното няма връзка с интернет, другото има. Дали ако не разбирах, щях да имам нет. Реторични въпроси….

Накрая се молех да свършим по-бързо и да се махам. Ех, станал съм изнежен….. явно не съм за хотел „Св.Валентин“.

Всъщност, ако не бяха прекрасните впечатления от обучението, дълбоко щях да се замисля дали да не си хвана чукалата и да се прибера.

Самия курс беше HB513S – VMware VI3: Install and Configure I . Проведе се в Илиев център. Впечатленията – кадърен и знаещ лектор , колеги на ниво, прекрасна организация. Не на последно място – прекрасен кетъринг.

В един момент се усетих, как започвам неволно да сравнявам….светът отвън и мястото където се намирах …. и се отказах. Разликите бяха прекалено фрапантни…само на 50 метра – тонове боклуци, бродещи кучета, кал , чалга ….

По трудно ми е обаче да проумея разликата между хората. Спретнатите момичета и момчета в центъра, и екземплярите отвън. А уж всички са студенти.

Тръгнах си от Софето този път …. замислен. За бъдещето на децата ми.

До къде бях стигнал …ааа …. до телефонните обаждания

Не очаквах толкова много да са се притеснят за мен. И толкова хора … Всъщност ми стана приятно в известна степен.

И стигаме до следващото подзаглавие :

Софето и бездомните кучета

Цитати от телефонен разговор :

- Какво толкова те притесни, та вдигна на пожар всички.
- Ами не си вдигаш телефона, от хотела казаха че те няма . И се притесних да не са те ИЗЯЛИ КУЧЕТАТА .

Да, точно – Да не са ме изяли кучета. Попиках от смях… докато впоследствие си спомних това което съм виждал.

Редно е да обясня все пак. Притеснението идва от студентските години на жена ми. Всъщност съм виждал и ужаса, който изпитва от кучета. Особено ако бройката е в повечко.  От друга страна много ми харесва, как виждайки четириноги приятели, ми скача в ръцете за да се спасява .

Наистина не съм си мислил, че кучетата са толкова голям проблем за софиянци.  Често се коментира по медиите, но го отдавах го на  обичаят им да преекспонират всяка лоша новина.  В интерес на истината, така и не видях много самотни псета, да не говорим за прословутите глутници.  Може и да съм имал късмет. А може и световната криза / и аз да я спомена веднъж / , да е увеличила необходимостта от свежо безплатно месце.

Разходка, разходка – но все пак сме дошли по работа.

Няколко думи и за училището. Проведено, естествено, с няколко години закъснение. Както се казва – след дъжд качулка, но лачена.  Курсовете все пак си бяха интересни и занимателни :

• Managing HP StorageWorks Enterprise Virtual Array
• Replication Solutions for the HP StorageWorks EVA

За интересуващите се – може да погледне ето тук.

Във всеки случай рядко се удава възможност на воля да разцъкваш, трошиш, инициализираш, събаряш и т.н. Всичко което един болен мозък може да му хрумне да прави с дискови масиви … Ъъъъ всъщност, не всичко – забранено е паленето, наводняването ( вече е пробвано ) и хвърлянето от високо

Място на обучението – ТУ. Прекрасни преподаватели, работещи в тандем. Теория + практика. За малко да се върна в студентската си младост, ако не бяха честите телефонни позвънявания и препълнената поща. Хммм ….  и многото стълби – еххх старост, нерадост.

Някак си не ми се иска да се обучавам в повече в ТУ – чувствам се дърт и не на място. Млади хора, от друго поколение с различни ценности ( ако има такива – сигурно има ) , с които най-вероятно няма и какво да си кажа. Стомаха ми, уви, и той отдавна е отвикнал от студентската храна. Единственото хубаво нещо – изплакнах си малко погледа (Жено, това не го чети )  ….. Замислих се …. Боже, до къде стигнах – да си плакна погледа в ТУ.

Хотел „4 сезона„.

Малък и със собствен стил. Културен, учтив и млад персонал. Чисто, подредено. Климатик, кафе машина ( безплатна ) и интернет. Храната за закуска, беше добра, но ограничена откъм избор ( 5 типови менюта ) . Нормални цени. Единствените недостатъци бяха – малко шумния климатик ( външното тяло ) и липсата на ресторанти в близката околност. Препоръчвам го.

За съжаление следващия път, ще съм на другия край на Софето ….

Накрая да спомена две странни събития

Прибирам се след курс №1 и следват земетресения в София.

След курс №2 – новините са : Задръствания и затворена магистралата заради ежегодната зимна изненада.

Май трябваше да пусна тото …

Две поредни седмици ми се налага да пребивавам в София. Да ме учат, че да сполуча, а и човек се учел докато е жив. Имаше и други народни мъдрости, ама не остана място в постоянната памет.

Уви, от моята камбанария, отдавна мина времето, когато София беше приятното място, където с удоволствие да остана със седмици ….  Факта, че курсовете  бяха разделени с 3 дена промеждутък, допринесе особенно за желанието ми, да се разхождам.  Но, харесвам да ме учат, така че…..видя гъз път.

За съжаление освен път видя и гейове. Всъщност педераст. Направо долен ляв педал.

И идваме до първото подзаглавие

„Защо мразя педалите“

Да не се дразнят нормалните гейове. Или да се дразнят – тяхна си работа. Въпреки, че не виждам огромна разлика, дали ми се натискат педалчета или некоя вмирисана женка, не помирисала член от 20 години . Отвращението е почти еднакво.

То не бяха погледи, не бяха леки и по настойчиви докосвания. Не бяха идиотски телефонни разговори с цел впечатляване. Дизайнер на това, проектант на онова…… фирмата е супер, ще подпишем велик договор. И пърха като пеперудка. Пред перспективата да не ми издържат нервите, предпочетох да се преместя. Сега се чудя защо отстъпих пред натиска. Или по точно, докога нормалните ще отстъпваме…

А при друг един подобен случай за самоотбрана си послужих с тирбушон… хмм интересна тема…май ще я зачекна по подробно някой ден. Та….да продължим ….

След преместването ми дойде и сюблимния момент в сагата. Педалчето, длибоко разочаровано, извади книжка, събу се и вдигна крака на седалката. Не видях дали свали чорапите, но нямаше да се учудя.

Според слуховете само манекенките четяли Паоло Куелю. Да, ама не. И педалчетата.

……

След афектираното встъпление, иде ред за впечатления от нашата любима столица.

Още при слизането : Трафик, смрад, селяния ( да ме прощават кореняците ) .

Следват бакшишите и техните тарифи. За тях е писано много, ама някак си не го вярвах. Явно тукашните са друго племе от жълтата автомобилна раса . Само бегли общи черти с родните.

И наистина бакшиши   – Родните – касова бележка и до стотинка. Тукашните – чалга и „немам дребни бате“ , ако изобщо се стигне до обяснение.

От известно време в главата ми се върти лафа “ Убий бакшиша, като порасне става маршрутка“.

Никога не бях опитвал …. и се пробвах. Да се возя…. какво си  помислихте. В преследване на впечатления и лични нужди, туширах отчаяните вопли на чувството ми за самосъхранение и …

Екстремни преживявания ли? Липсва ви адреналин? Алпинизма, бънджито и парашутизма са вече слаба ракия. Опитайте маршруткизъм ….. преживях 2 леки катастрофи, неописуем език на Н.В. Шофера, липса на билети ( кво пък тва ) , съжителство с мокри безмълвни чували с картофи. Или по скоро имах чувството, че се возя с добитък воден на заколение, даващ сам парите за захранване на електрическия стол.

Но за сметка на това, вече напълно разбирам апокрифния автор на горния израз.

Споменах лични нужди Което ме води до следващия ключов момент в пътеписа.

Брадясалия град.

Бях си забравил бръсначката. И като всеки нормален мъж ( жените да мълчите – нормални сме ) … реших да си купя . И ударих на камък.

Няма. И в склада няма. И от Съюза* не внасят. То пък и Съюз вече няма…..

* За по младите – СССР.

Вярно,сравнително късно е – около 19 ч…и кварталните магазинчета са затворени….Хммм, ще сляза до центъра, там не може да няма. Е, няма. Аптеки, супери, магазинчета…. няма.

…. след час обикаляне в дъжд и студ се бях отчаял. Най сетне късмета ми се усмихна. В една от денонощните аптеки се намери ….

Прибрах се с такси ….. изпитанието маршрутка бях преминал успешно по рано.

И тук идва смешната част… забравен телефон и над 15 повиквания… но за това в продълженията…

… Всъщност този пост ми се върти в главата поне от 2 седмици …. обмисляне , разглеждане … и в един момент бях подтикнат, да не кажа подритнат, от г-н Гачев и постинга му „За колите и автобусите„. Въпреки, че ме докара до бяс Ви препоръчвам да го прочетете.

P.S. 02.12.2008. Мина почти месец от постинга ми. Явно не съм единствения, и нюз-а май редовно зачекват темата : Малко постинги от „Anna in your head“ :

http://annainyourbox.blogspot.com/2008/11/blog-post_07.html

http://annainyourbox.blogspot.com/2008/11/98.html

Този постинг сигурно ще бъде редактиран доста …. но все пак не мога да се стърпя …А и казах доста от нещата, които мисля, като коментари под препечатката в news.bg. И да отбележа, че „личните“ обръщения в постинга НЕ визират само и единствено него, а и коментарите в нюз-а.

Драги авторе, въпреки че се смятам за що годе културна личност, за такива като теб мога да кажа само – егоистични боклуци.

Явно никога не си се опитвал, да минеш по тротоарите, с детска количка. Не забравяй, и че не си застрахован срещу ползване на инвалидна такава.

Боклуци като теб, драги ми авторе, с криворазбраното си усещане за „престиж“, напълниха градовете с трошки, които се чудят къде да паркират. За да не се возят, като „селяните“ в обществения транспорт. Този транспорт, драги ми авторе, който е мръсен, бавен и неудобен именно заради такива като теб.

Интересно как ще коментираш „хората“, които при достатъчно място за паркиране, и успоредно на платното ( изцяло там ) , и с две гуми успоредно, и под ъгъл на дълбочина 1/2 от тротоара и т.н . възможни и не пречещи на никого, начини за паркиране, си забиват колата плътно до стените. При разходките ми из града съм забелязал, че ВИНАГИ има поне по един такъв идиот на пресечка, максимум две.

Наскоро имах такъв случай – натоварено кръстовище с светофар – и по закон, и по човешки не би трябвало никой да паркира. Е не … имаше идиот който се беше качил точно по описания начин на тротоара и то плътно до стената. Да не би случайно някой да му удари скъпоценната трошка.
И което беше най нагло … седи и си говори вътре по телефона.

По кой начин точно трябваше да премина със семейството си , или двете майки с колички след мен, както и 3-4 бабички – директно с количките на платното или по стената.

Сега забелязах и автора …. не очаквах от Гачев, когото иначе с интерес чета … точно такова отношение.
Колкото и да уверява и в постинга, и в коментарите под блога си, че иде реч за отношения тип „поединично спасяване“.

И за всички ….

ЗДП
….
Чл.94.
…..

(3) За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се спиране за престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 т върху тротоарите, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 1,5 м за преминаване на пешеходци.

Става въпрос и за това да спазваме поне мъничко законите, а не само да плюем по околните.

И ако щеш , става въпрос за бъдещето на България. Това бъдеще в което ще живеят отрочетата ми. Евентуално и твоите.

Освен ако не сте станали като в този разказ на Робърт Йънг.

И ако се чудите защо в заглавието присъстват и кирки ….

Просто лек намек за особено наглите животни…. вдъхновен от 2 неща ….. Московската групировка „АнтиГазон“ – боядисват колите на наглеците, паркирали по подобен начин в зелени площи и тротоари, и естествено ЛЮБИМИТЕ на всички ни Бургаски Кирки