Да, правилно предположийте коя съм аз.

За въпросния „гаф“ аз лично нямам никаква вина, не съм автор на новината, толкова за медията. Дори не знам кой я е писал, не обичам клюките, а и съм лоялна към колегите. Гафове се случват на всеки и навсякъде, по какви ли не причини. Някои сме по-разсеяни, бързаме…

Що се отнася до мен, за родолюбието ми говори фактът, че въпреки горчивината от много неща в българската действителност, съм останала в България и искам да живея тук. Да, имало е неудачи в личен план, не е нужно да се влиза в подробности, но родината си е родина и мястото ни е тук. Иначе екскурзии, учене, професионални възможности в чужбина – с радост, винаги е полезно.

Колкото до мъжете – и тук е имало и разочарования, нормално е, това е опит, който ти помага да намериш правилния човек. Едва ли има съвременен човек, който се жени за първия срещнат, не е и нужно. Вече имам до себе си човек, с когото съм напълно щастлива. Колкото до „провалите“ – не съм се озлобила към тях, желая им щастие – с когото и където го намерят. Ни най-малко не съм от мрънкащите и меркантилни жени, напротив, съобразявам се, особено за „подаръците“, но и не допускам да ми „се качват на главата“. Въпрос на елементарно самоуважение. Аз съм модерно мислеща жена – не желая да ме издържат, възможностите ми (финансово) са скромни, но съм се научила да си задоволявам сама капризите. Подаръци приемам трудно, от подбрани хора и с мярка.

А празниците са си повод за глезене, не виждам лошо във взаимните жестове. Не е задължително да се пръснат куп пари и да е показно.

Благодаря за хубавите думи за писанията ми. Наистина изкуството, литературата и културата означават много за мен, колкото и трудно да е за хора като мен в държава като нашата, не смятам да се отказвам, въпреки пречките от всякакъв род.

Прав сте и за кирилицата, предните ми отговори тук бяха прекалено емоционални и това е причината да пиша на ляатиница, която също не приемам в интернет пространството.

Извинявам се, ако съм прозвучала грубо. Не съм имала за цел да обиждам. Но когато се натрупат твърде много поводи за недоволство, няма как да се сдържаш, а и не смятам, че търпението и мълчанието са правилни в случаи като този.

Уви, чета много форуми и оттам лъха и много злоба по какви ли не причини. Не знам на какво се дължи. Примери много – всеки по-успял българин се оплюва, нацията трудно се обединява за положителни каузи. Факт е, че малка България има таланти във всяка област, че българинът е любознателен и интелигентен, но… как се получава така че не е също толкова добронамерен и толерантен…. ?

Това е от мен.

Не е направен от мен , а от Рецивидист, но от нюза му изтриха поста….
Но факта си е фат, тия са небългари!

PS LAWL.