От няколко дни ми прави впечатление, активизирането на политическия цирк в Родината.

Явно за да прикрият факта, как сме се нагъзили на месечината и за голия тумбак с чифтето пищови,  се приказват откровенни дивотии, провеждат „активни“ мероприятия с „неясна“ цел.

За загрявка се започна с любимия на мало и голямо клип от 3-тия сезон на сериала :

„На всеки километър – Завръщането на октопода“.

Куцо кьораво и сакато се изреди да коментира, какво е искал да каже режисьора, каква  е таргет  групата. Дали затлъстелия майор Деянов наистина тича подир трамвая или има двойник.  Дали Сергей е гей и колко си прилича с Евгени Минчев.Включи се спасителя Бат Бойко и попита за шофьорска ….опс ватманска книжка. ….  Това беше загрявката на наподобяващ футболен мач с продължения… цирк. Междувременно дойде и конгреса на дъртата …. извинявайте столетницата, където си спомних младоста и 99 %-те избори…

Последва и първото полувреме :

Бисерът на Божидар Данев за заплатите.

Изказването беше достатъчно за да подлуди и без това достатъчно изнервения от „демократичния“ преход българин. Докато в цял свят се чудят, как да се повиши покупателната способност, наш Божо се изцепи в стил „За бога братя… капиталисти“.  Коментаторите по блогове и новинарски сайтове не му останаха длъжни  и  г-на Данев беше тотално оплют и сразен. Резултата 1:0 за организаторите на „затъмнения“. В продълженията – подчинените на шефа на БСК даваха разяснения, какво точно искал да каже мастития господин. Отново вопли из коментарите, този път от пряко засегнатите държавни служители.

Явно времетраенето на първото полувреме не затъмни съвсем обстановката и …. продължихме във второто полувреме. На трибуните със свирки и димки биде извадена и тежката артилерия на Прехода.

ДОСИЕТАТА

Списък на доносници, гадове разбивали живота на хората. При това от телевизионните среди. Достатъчно известни на цяла България, за да могат да бъдат коментирани по села и паланки. Изровиха скелета на комунизма, събудиха призраците… Мъглата се сгъсти. 2:0 за организаторите. Няма значение, че покрай сухото гори и суровото. Покрай боклуците, пишещи доноси, кой с кого е спал и кой разказва политически вицове, изгоряха и тези служили на България в разузнаването.

Уви за съжаление на поръчителите, „Мъглата“ не може да прикрие вонята на насрали се политици. Забравили, че преяждането води до проблеми със стомаха, народните хрантутници отпуснаха жилата и се осраха тотално в мерака си да прикрият поредните „недосегаеми“.  Опитите да прикрият гафовете, като натопят деветата дупка на кавала, за основен виновник не успяха. ЕС отново ИМ залепи звучно шамарче, спирайки поредните пари от поредния фонд.

Чудя се докога българина няма да разбира намеците на ЕС бюрократите.  Крайно време да се усетим. И вместо да се радваме, че кварталния побойник е шамаросан от големите батковци за назидание, да го изритаме от властта.

До къде бях стигнал …ааа …. до телефонните обаждания

Не очаквах толкова много да са се притеснят за мен. И толкова хора … Всъщност ми стана приятно в известна степен.

И стигаме до следващото подзаглавие :

Софето и бездомните кучета

Цитати от телефонен разговор :

- Какво толкова те притесни, та вдигна на пожар всички.
- Ами не си вдигаш телефона, от хотела казаха че те няма . И се притесних да не са те ИЗЯЛИ КУЧЕТАТА .

Да, точно – Да не са ме изяли кучета. Попиках от смях… докато впоследствие си спомних това което съм виждал.

Редно е да обясня все пак. Притеснението идва от студентските години на жена ми. Всъщност съм виждал и ужаса, който изпитва от кучета. Особено ако бройката е в повечко.  От друга страна много ми харесва, как виждайки четириноги приятели, ми скача в ръцете за да се спасява .

Наистина не съм си мислил, че кучетата са толкова голям проблем за софиянци.  Често се коментира по медиите, но го отдавах го на  обичаят им да преекспонират всяка лоша новина.  В интерес на истината, така и не видях много самотни псета, да не говорим за прословутите глутници.  Може и да съм имал късмет. А може и световната криза / и аз да я спомена веднъж / , да е увеличила необходимостта от свежо безплатно месце.

Разходка, разходка – но все пак сме дошли по работа.

Няколко думи и за училището. Проведено, естествено, с няколко години закъснение. Както се казва – след дъжд качулка, но лачена.  Курсовете все пак си бяха интересни и занимателни :

• Managing HP StorageWorks Enterprise Virtual Array
• Replication Solutions for the HP StorageWorks EVA

За интересуващите се – може да погледне ето тук.

Във всеки случай рядко се удава възможност на воля да разцъкваш, трошиш, инициализираш, събаряш и т.н. Всичко което един болен мозък може да му хрумне да прави с дискови масиви … Ъъъъ всъщност, не всичко – забранено е паленето, наводняването ( вече е пробвано ) и хвърлянето от високо

Място на обучението – ТУ. Прекрасни преподаватели, работещи в тандем. Теория + практика. За малко да се върна в студентската си младост, ако не бяха честите телефонни позвънявания и препълнената поща. Хммм ….  и многото стълби – еххх старост, нерадост.

Някак си не ми се иска да се обучавам в повече в ТУ – чувствам се дърт и не на място. Млади хора, от друго поколение с различни ценности ( ако има такива – сигурно има ) , с които най-вероятно няма и какво да си кажа. Стомаха ми, уви, и той отдавна е отвикнал от студентската храна. Единственото хубаво нещо – изплакнах си малко погледа (Жено, това не го чети )  ….. Замислих се …. Боже, до къде стигнах – да си плакна погледа в ТУ.

Хотел „4 сезона„.

Малък и със собствен стил. Културен, учтив и млад персонал. Чисто, подредено. Климатик, кафе машина ( безплатна ) и интернет. Храната за закуска, беше добра, но ограничена откъм избор ( 5 типови менюта ) . Нормални цени. Единствените недостатъци бяха – малко шумния климатик ( външното тяло ) и липсата на ресторанти в близката околност. Препоръчвам го.

За съжаление следващия път, ще съм на другия край на Софето ….

Накрая да спомена две странни събития

Прибирам се след курс №1 и следват земетресения в София.

След курс №2 – новините са : Задръствания и затворена магистралата заради ежегодната зимна изненада.

Май трябваше да пусна тото …

Две поредни седмици ми се налага да пребивавам в София. Да ме учат, че да сполуча, а и човек се учел докато е жив. Имаше и други народни мъдрости, ама не остана място в постоянната памет.

Уви, от моята камбанария, отдавна мина времето, когато София беше приятното място, където с удоволствие да остана със седмици ….  Факта, че курсовете  бяха разделени с 3 дена промеждутък, допринесе особенно за желанието ми, да се разхождам.  Но, харесвам да ме учат, така че…..видя гъз път.

За съжаление освен път видя и гейове. Всъщност педераст. Направо долен ляв педал.

И идваме до първото подзаглавие

„Защо мразя педалите“

Да не се дразнят нормалните гейове. Или да се дразнят – тяхна си работа. Въпреки, че не виждам огромна разлика, дали ми се натискат педалчета или некоя вмирисана женка, не помирисала член от 20 години . Отвращението е почти еднакво.

То не бяха погледи, не бяха леки и по настойчиви докосвания. Не бяха идиотски телефонни разговори с цел впечатляване. Дизайнер на това, проектант на онова…… фирмата е супер, ще подпишем велик договор. И пърха като пеперудка. Пред перспективата да не ми издържат нервите, предпочетох да се преместя. Сега се чудя защо отстъпих пред натиска. Или по точно, докога нормалните ще отстъпваме…

А при друг един подобен случай за самоотбрана си послужих с тирбушон… хмм интересна тема…май ще я зачекна по подробно някой ден. Та….да продължим ….

След преместването ми дойде и сюблимния момент в сагата. Педалчето, длибоко разочаровано, извади книжка, събу се и вдигна крака на седалката. Не видях дали свали чорапите, но нямаше да се учудя.

Според слуховете само манекенките четяли Паоло Куелю. Да, ама не. И педалчетата.

……

След афектираното встъпление, иде ред за впечатления от нашата любима столица.

Още при слизането : Трафик, смрад, селяния ( да ме прощават кореняците ) .

Следват бакшишите и техните тарифи. За тях е писано много, ама някак си не го вярвах. Явно тукашните са друго племе от жълтата автомобилна раса . Само бегли общи черти с родните.

И наистина бакшиши   – Родните – касова бележка и до стотинка. Тукашните – чалга и „немам дребни бате“ , ако изобщо се стигне до обяснение.

От известно време в главата ми се върти лафа “ Убий бакшиша, като порасне става маршрутка“.

Никога не бях опитвал …. и се пробвах. Да се возя…. какво си  помислихте. В преследване на впечатления и лични нужди, туширах отчаяните вопли на чувството ми за самосъхранение и …

Екстремни преживявания ли? Липсва ви адреналин? Алпинизма, бънджито и парашутизма са вече слаба ракия. Опитайте маршруткизъм ….. преживях 2 леки катастрофи, неописуем език на Н.В. Шофера, липса на билети ( кво пък тва ) , съжителство с мокри безмълвни чували с картофи. Или по скоро имах чувството, че се возя с добитък воден на заколение, даващ сам парите за захранване на електрическия стол.

Но за сметка на това, вече напълно разбирам апокрифния автор на горния израз.

Споменах лични нужди Което ме води до следващия ключов момент в пътеписа.

Брадясалия град.

Бях си забравил бръсначката. И като всеки нормален мъж ( жените да мълчите – нормални сме ) … реших да си купя . И ударих на камък.

Няма. И в склада няма. И от Съюза* не внасят. То пък и Съюз вече няма…..

* За по младите – СССР.

Вярно,сравнително късно е – около 19 ч…и кварталните магазинчета са затворени….Хммм, ще сляза до центъра, там не може да няма. Е, няма. Аптеки, супери, магазинчета…. няма.

…. след час обикаляне в дъжд и студ се бях отчаял. Най сетне късмета ми се усмихна. В една от денонощните аптеки се намери ….

Прибрах се с такси ….. изпитанието маршрутка бях преминал успешно по рано.

И тук идва смешната част… забравен телефон и над 15 повиквания… но за това в продълженията…

Направиха ми впечатление две събития с почти никаква връзка помежду им ….

Пребитото момиче в Берковица и земетресението в София.

Чудите се каква е връзката ? Тя се съдържа в броя коментари.

• Събитието „пребиване“ – малко над 100 коментара в dir.bg
• Събитието „земетресение“ – над 2500 коментара пак там

Съотношението в другите е-медии е горе долу същото

Всъщност, не би трябвало да ме учудва. Животеца е най важен за стадото.

А това, че един мангал е влязъл в българско училище и пребива дете – кво от тва. Нас не ни ебе. Да не е нашето. Малеее, ко беше моето. Щех му нацепим кофътъ. И т.н.

И това пак не би трябвало да ме учудва – нали се нагледах на „обществена“ реакция – и за стачката на учителите, за еколозите, за Кремиковци и т.н. и т.н.

Май трябва и на мен да не ми пука. След като стадото не се интересува…..

До следващия път, когато ще е моето дете….

От време на време ми се налага да обяснявам на „чучулиги“ ( или май бяха „славеи“), как се чувстват „совите“ в техния ранобуден свят. Поради липсата на дар слово, се обяснявам надълго, нашироко за това как ми се спи , и ми е рано ….ама ….  Как, докато се събудя е станало вече 10 сутринта. Как съм изпил една кофа кафе, само и само да си държа очите отворени. Да им обясня ми помага, един незнайно откъде прочетен начин. Просто им премествам часовника с няколко часа назад. Споменавам полетите на изток, смяна на часови зони и лятно време. Докато накрая ми писна и реших да напиша :

Колко е гадно да живееш в Светът на ранобудниците

Света дошъл от времето, когато да доиш кравите в 5 сутринта е нещо обичайно.

Където да си лягаш с кокошките е най-нормалното нещо.

Там където работа се започва в 8:30 сутринта.

Дори по-рано.

Не как сме свикнали да ставаме, а как се чувстваме.

Просто се поставете на нашето място, и дневен режим.

Нагласяте будилникът за 3:00 сутринта.
Когато почне да звъни, трябва да се става, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!

03:00. Не сте се наспали? Това си е ваш проблем. Отвън е нощ? Включете лампата. Може и радио, помага. Измийте се, облечете се и се подгответе за излизане. Прозявате се ? Спи ви се ? Не, не трябва да си легнете „за малко“. В 4:30 трябва да сте на работа. Най добре пийнете чай с захар. Може и глюкоза. И без това няма да направите никаква разлика.

03:35. Готови ли сте? Излизайте? Задължително се погледнете в огледалото. Проверете дали не сте още с чехлите, и дали сте се облекли с пола/панталон. Да, не сте идиот, просто не сте се наспали и ви е трудно да съобразявате. Затова проверете, дали всичко е изключено и затворено, взехте ли парите си, ключовете, телефона. Защо сте толкова бавни, вече минаха 40 минути? Сега е 03:40 сутринта, спи ви се. Правите всичко бавно, грешите, забравяте – къде оставихте гребена и ключовете, защо влязохте в кухнята изобщо . Най просто казано  – ВИЕ СПИТЕ. Ако искате да излезете навреме, трябва да ставате ОЩЕ по-рано, или пък да използвате по мощен стимулатор. Примерно кафе. И, а вие да не забравихте, време е да излизаме.

03:45. Внимателно! Вярно е, че още спите, но през улиците все пак се налага да пресичате. Имайте предвид, че реагирате на всичко по-бавно от обичайното. В лошо настроенеие сте? Нормално, не сте се наспали, станахте не навреме и сте принудени да се влачите прозявайки се.

04:00. По някакво чудо попаднахте на точната спирка, но пък по никакъв начин не може да се сетите как точно се домъкнахте до там. Е, запознайте се с вашия автопилот. Той знае накъде ходите всеки ден. Може да се ориентира горе долу в околния свят. Не особено добре, ама върши работа. И най ценното качество – може да поддържа някакъв неангажиращ разговор.

Откъде се е взел и за какво ви е :

• Знае накъде ходите всеки ден и горе долу се ориентира в околния свят
• Да ви занесе до спирката, докато спите в движение
• Може да заплати билета и да внимава накъде отивате ( не особено добре).
• Може да поддържа неагажиращ разговор с околните. Пак не особено добре
• и т.н.

04:25. Изтървахте спирката нали? Слизайте веднага и побързайте към работа. Да де, имате автопилот, но не забравяйте, че вашия автопилот все още не обучен добре как се стига до работното ви място. Нищо, ще се научи. Не му се доверявате, амиии тогава просто не заспивайте в автобуса.

04:40. Вече сте на работа. За съжаление закъсняхте ! Време е да изслушате мърморенето или упреците. Оправданията „Много ми се спеше“, никого не интересуват. А и нали знаете – оправданията са като задниците, всеки си ги има. Часът е 04:50, отлично време за начало на работния ден. Време е за работа, така че започвайте.

05:20. Май не ви се работи? Така е ! Мозъкът ви праща сигнали : „искам да спя“! Да, ама НЕ !!! Не трябва да спите. Мне, и да си затворите очите, не трябва. Камо ли да се захлупите на бюрото ( ако сте на бюро ). Трябва да се работи. И се постарайте да не правите грешки ! Освен това хората около вас не са ви виновни, че не сте се наспали – не ги обиждайте. Даже се усмихвайте. Трябва да се взимат решения. Взимайте ги, никой няма да ви замести, само защото ви се спи.

05:40. Аааа, НЕ ! …. така няма да стане. Само седите и гледате тъпо в точка, нейде по листите пред вас. А сама работата няма да се свърши. И автопилота няма да помогне. Най добре си направете едно кафе, със захар. Нищо, че го пиете без захар. Трябва да нахраните мозъка с нея, и да го събудите с кофеина.

07:00. Вече всичко е ок, събудихте се и работата спори. А сега оставяте всичко и отивате да обядвате. Какво значи „Не искам“? На крак сте от 3 сутринта, и на организма му е нужна храна. А всъщност не ви се яде, защото в кръвта ви има прекалено много захар. Пък и …. все още не сте много в час. Все пак отивайте да обядвате. Истински обяд, не „евтините“ въглеводороди от захарта.
08:00. Очите ви пак се затварят? Е, не сте се наспали все пак. Нищо. Работете !

13:30. Време е да си ходите. Стига сте работили. И какво значи това – нищо не свърших. Работния ден приключи. Ако искате може да останете извънредно, но имайте предвид, че и у вас има неща за вършене и те, както знаете вече, сами няма да се свършат.

15:00. Вече сте си в къщи. Колко хубаво. Ако толкова много ви се спи, ами … дремнете. Така или иначе е лесно да игнорирате крясъците на децата, музиката до дупка или ъглошлайфа при съседите.

17:00, Време е да слагате децата да спят ! Не искат ? И какво от това ! Децата трябва да спят поне по 10 часа на денонощие, а вие утре трябва да ставате в 03:00. Всъщност днес беше само упражнение, забавлението почва утре!

19:00, Децата най-накрая си легнаха. Тъкмо време да лягате и вие. И какво мърмориш, че е рано? Имате нужда от 8 часа сън на денонощие, а ще ставате в 3, ако не сте забравили вече. И ще ви е гадно и тежко. Ама нищо не успяхте да направите? И има интересен филм след малко? Или пък ви се чете книжка? Ами …. ако сте уверен, че искате, ОК. Това все пак си е вашия живот. Но утре ще се става в 03:00 ! По точно в 02:50. Да не забравите да промените будилника. Нали не искате да закъснявате ?

02:50. Звъни будилника. Да, може да се излежите още 10 мин. Така или иначе няма да се оправите бързо, ако скокнете. Но все пак … не повече от 5 минути. Освен ако сте забравили за децата !

03:20. Не стават? И уговорянето не помага? Ругатни и вопли също ? Издърпвайте ги от леглата, махайте одеалото, напъхай им в ръцете чаша чай. Да не забравиш – със захар. И не им давайте да легнат. В никакъв случай ! Мда, облечете ги по бързо. Освен ако ви е трудно да намерите дрехите, все пак и на вас ви се спи. По дяволите къде са ги заврели !!! Добре че е автопилота. Намери ги . От тук нататак е точно като вчера. С разликата, че освен вас трябва да контролирате, да обличат ли се децата, или седят спейки. Освен това ви се сърдят, и хленчат, и се опитват да си сложат гащите на главата … Точно така . Все пак е 3:50 сутринта и им се спи. Ама много повече отколкото на вас.

04:10. Готови ли сте? Излизате? Задължително се погледнете в огледалото. Проверете дали не сте още с чехлите, и дали сте се облекли с пола/панталон. На децата също! Така или иначе пак няма да успеете навреме за работа. Забравихте ли? Трябва да се заведат децата на училище/детска градина.Така че по добре и теглете една. Не искат да вървят, мотат се? Нали не си мислите, че само на вас ви се спи? На децата са нужни 10 часа, не помните ли ? А те спаха 8 и станаха много по-рано, отколкото ако се будят сами. Естествено са раздразнени и мудни. Мдааа, и за там закъсняхте. Всъщност тъкмо навреме за забележките че децата ви закъсняват.

04:30. Позвънете на работа и предупредете, че ще закъснеете. В никакъв случай не споменавайте думите: „сън“, „успиване“ и т.н. И без това не ги интересува защо. Излъжете нещо. Свиквайте, ще ви се налага да лъжете често. Трябва да е убедително, за да не ви изгонят от работа.

06:30. Смятахте ли, колко кафета пиете? Много нали? Време е да ограничите количеството със силата на волята. И захарта също ! Без допинг надали ще изкарате, но трябва да контролирате дозата. Иначе рискувате да унищожите сърцето, кръвоносните съдове, и т.н.

13:30. Не сварихте пак нали? Остана ви доста работа. Добре, трябва да се остане извън работно време. Но все пак някой трябва да докара до вкъщи децата. Или вече ги забравихте?

16:00. Вече сте си у дома, и всичко е наред. Днес няма начин и все пак трябва да свършите и някаква домашна работа. Някой неща може на автопилот, някой изискват внимание. Не забравяйте да приспите децата в 17:00. Това че още ви гледат накриво е нормално. Все пак и на тях им се наложи да откриват своя автопилот. Вашия ред идва в 19:00. Даже не си помисляйте да отлагате. Утре трябва да ги записвате на лекар, а записването почва в 02:30. През нощта. А поликлиниката е на поне половин час от дома ви.

След две седмици от успешното, адаптирано същество, от нормален родител ще се превърнете в чудовище, постоянно изнервен от кафе или спящ прав и ходейки. С децата ще се виждате основно в три състояния :

• Сутрин, когато и вие и те сте полузаспали и зли
• Денем, когато се прибирате и ужасно ви се спи
• Вечер, когато ги слагате да спят, а те не искат

Постоянно закъснявате, вече имате проблеми с кръвното налягане, в депресия сте.

По-рано обичахте работата си, а сега започнахте да си мечтаете за съботата още от понеделник сутрин. И всичко това защото тогава се наспивате. До 7 сутринта. Или до 9. Освен ако някой не ви позвъни в 5 с бодрия въпрос „ Още ли спиш?“.

Културния ви и обществен живот клонят неудържимо към нулата. През уикенда проспивате почти целия ден. В неделя си лягате в 19:00 защото трябва да се става в 03:00.

Всъщност, възможно е някога и да се адаптирате към такъв живот. Някой се адаптират. Все пак има хора, за които е прекрасно да се става в 3 сутринта и да се ляга в 7 вечерта.

И за какво е всичко това. Всички тези проблеми. Просто нашия организъм е устроен да спи от 11 вечерта до 7 сутринта.

Само че по нашия часовник…. не по този на „чучулигите“.

И си спомняйте че : „Рано пиле, рано пее … и рано го колят“

Тия дни, надълго и нашироко коментирах екземплярите…. които паркират където им падне. И пречат на всички.

Прибирайки се тази вечер, отново попаднах на един от тях, естествено паркиран на половин метър от вратата, и поради размерите на колата си … задръстил и половината платно.

Съжалявам че беше твърде тъмно, а и нямах нерви да си поиграя повече с Gimp-а, за да придобиете пълна представа за начина по който е паркирал.

• Онова отсреща е вход на кооперация с около 10-на гаража. Влизането и излизането са максимално затруднени.
• Пътната ми врата е точно срещу фара. Предвид 50-те см…. трябва да се науча да левитирам.
• На платното е оставено мааалко повече 2 м празно пространство точно необходимото, за да бъде заобикалян за около 2-3 минути с клаксони и псувни.

Всъщност съм виждал собственика ….. митничар. Или поне със гордост носи на гърбът си надписа „МИТНИЦА“. Няма да спомена и броя возила които притежава….

Едно време в „Клуб „НЛО“ имаше скеч ….

„Хайде миличко …. яж….  Една лъжичка за мама, една за тате. И една за Здравната каса“

Явно е трябвало да прибавят и Агенция Митници.

Жена ми видя сметката на „Хелоуинската“ тиква на Диди, пращайки я директно в Ада.

Тоест, вкара я във фурната. На 200 градуса. С малко захар.

Вторичен ефект е следния цитат :

„Тикво моя ти прекрасна,

носиш радост на децата

и напълни ми тумбака.“

Изкушава ме да продължа с цитати от поемата, но беше с твърде млеконадоен привкус

Добре, че не съм тиквен почитател, или почитател на тикви…. как ли се пише правилно… та имаше достатъчно за вечно гладната млекопроизводителка

От цялата история най-щастлива е Зори, защото пак докопа вградената хранилка, но вече пълна.

… Всъщност този пост ми се върти в главата поне от 2 седмици …. обмисляне , разглеждане … и в един момент бях подтикнат, да не кажа подритнат, от г-н Гачев и постинга му „За колите и автобусите„. Въпреки, че ме докара до бяс Ви препоръчвам да го прочетете.

P.S. 02.12.2008. Мина почти месец от постинга ми. Явно не съм единствения, и нюз-а май редовно зачекват темата : Малко постинги от „Anna in your head“ :

http://annainyourbox.blogspot.com/2008/11/blog-post_07.html

http://annainyourbox.blogspot.com/2008/11/98.html

Този постинг сигурно ще бъде редактиран доста …. но все пак не мога да се стърпя …А и казах доста от нещата, които мисля, като коментари под препечатката в news.bg. И да отбележа, че „личните“ обръщения в постинга НЕ визират само и единствено него, а и коментарите в нюз-а.

Драги авторе, въпреки че се смятам за що годе културна личност, за такива като теб мога да кажа само – егоистични боклуци.

Явно никога не си се опитвал, да минеш по тротоарите, с детска количка. Не забравяй, и че не си застрахован срещу ползване на инвалидна такава.

Боклуци като теб, драги ми авторе, с криворазбраното си усещане за „престиж“, напълниха градовете с трошки, които се чудят къде да паркират. За да не се возят, като „селяните“ в обществения транспорт. Този транспорт, драги ми авторе, който е мръсен, бавен и неудобен именно заради такива като теб.

Интересно как ще коментираш „хората“, които при достатъчно място за паркиране, и успоредно на платното ( изцяло там ) , и с две гуми успоредно, и под ъгъл на дълбочина 1/2 от тротоара и т.н . възможни и не пречещи на никого, начини за паркиране, си забиват колата плътно до стените. При разходките ми из града съм забелязал, че ВИНАГИ има поне по един такъв идиот на пресечка, максимум две.

Наскоро имах такъв случай – натоварено кръстовище с светофар – и по закон, и по човешки не би трябвало никой да паркира. Е не … имаше идиот който се беше качил точно по описания начин на тротоара и то плътно до стената. Да не би случайно някой да му удари скъпоценната трошка.
И което беше най нагло … седи и си говори вътре по телефона.

По кой начин точно трябваше да премина със семейството си , или двете майки с колички след мен, както и 3-4 бабички – директно с количките на платното или по стената.

Сега забелязах и автора …. не очаквах от Гачев, когото иначе с интерес чета … точно такова отношение.
Колкото и да уверява и в постинга, и в коментарите под блога си, че иде реч за отношения тип „поединично спасяване“.

И за всички ….

ЗДП
….
Чл.94.
…..

(3) За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се спиране за престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 т върху тротоарите, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 1,5 м за преминаване на пешеходци.

Става въпрос и за това да спазваме поне мъничко законите, а не само да плюем по околните.

И ако щеш , става въпрос за бъдещето на България. Това бъдеще в което ще живеят отрочетата ми. Евентуално и твоите.

Освен ако не сте станали като в този разказ на Робърт Йънг.

И ако се чудите защо в заглавието присъстват и кирки ….

Просто лек намек за особено наглите животни…. вдъхновен от 2 неща ….. Московската групировка „АнтиГазон“ – боядисват колите на наглеците, паркирали по подобен начин в зелени площи и тротоари, и естествено ЛЮБИМИТЕ на всички ни Бургаски Кирки