Днес се очакваше пред Народното събрание да протестират студенти, фермери и еколози.

Изненаадаааа….

Големият Мъж Пирински и 240-те му разбойници, побързаха да съберат багажа и да духнат. Навярно на шопинг. С новопридобитите си коледни заплати. Не си  правя илюзии, че „избранниците“ са останали на една заплата, но не пропуснаха да си напълнят гушките.

Нямаше как да пропуснат и да запушат устата на „пушещите“ полицаи с 300-400 лв.  Явно напълно достатъчни, пушачите да захвърлят недогорелите фасове и да станат отново верни чада и закрилници на управляващите.  И като започнаха едни ми ти проверки, то не бяха  за тонаж, за алкохол, за винетки…..

Задавам си само въпроса, къде смятат да се скрият „нашите“ красавци от парламента след празниците.

Задавам си и други въпроси. Дали „зимата на нашето недоволство“ няма да приключи на коледната трапеза? Дали януари 2009, ще прилича по нещо на януари 1997 ? Дали ще подкрепим протестиращите, или ще се повтори ситуацията от стачката на учителите?

Това което чета по форумите, не ме изпълва с надежди… отново народа е разделен. На софиянци и фермери. На студенти и ресторантьори….

Дано най-накрая се усетим, че мотото „Разделяй и владей“  все още работи.

Не в наша полза.

Младата дама вече има белоснежна усмивка с 1 брой зъб. Дано компенсира болезнения плач и зачервените очи. Сега спинка и се усмихва. Дали вече сънува феята на зъбчетата….

И ето ме отново на път.

Имаше малка, но напълно достатъчна пауза, за да се побъркам от бачкане. Да не говорим за борбата с Microsoft. До последния момент не беше ясно дали изобщо ще тръгвам нанякъде. А и не ми се тръгваше особено, като знам накъде съм се запътил.

Студентски град преди 8-ми декември.

Топлото време беше изкарало народа по „улиците“, а тук таме и в канавките. Вечер – пияндета, курвета,пласьори, наркомани и вся остальная сволочь. Тук таме се срещаха и нормални студенти, но тях както знаете ги убиват. Да не се мъчат.

Видимо новината за бруталното убийството, не промени и на йота ежедневието и подготовката за празника. На 7.12 паркинга пред зала Хр.Ботев се напълни с автобуси, чакащи студентите да поизтрезнеят малко. Добре, че се застуди та да става по бързичко.

Беше ми странно да наблюдавам подобни гледки. Особено на фона на пламтящите коли в съседна Гърция. Вярно, там повода беше малко по различен. Но пък, каква е разликата дали те застрелва полицай или той просто липсва.

Всъщност това, което най-много ме дразни е безразличието на околните. Поне 20 свидетеля. 20 човека които са могли да помогнат. Такива случки ме карат да се замисля дали си заслужава да остана в България. Единственото, което все още ме спира, е че там където бих отишъл няма да е по-различно. В допълнение с ксенофобията. Защото явно целия свят се е запътил към „Идиотокрация“.

Този случай, уви, за пореден път ми припомни младостта. Бях нейде на 16-17, когато прибирайки се с приятел от … пфу, даже съм забравил от къде. Та прибирайки се по пътя се случи едно момиче помоли да и помогнем да се отърве от някакъв тип. Не и помогнахме, но от тогава, и както вече няколко пъти се случва, съм се зарекъл да помагам. Тъпото, е че голяма част от околните ми казват, че съм … ненормален, да се завирам между шамарите. Сега ме яде мисълтта, ако не бях минал  покрай печално известната дискотека час-два по-рано, дали щях да имам смелостта.

Запознах се и с глутниците кучета. Явно не са ме излъгали, но за радост бяха миролюбиви и не се наложи да си „премерим“ силите. Дължа ти извинение скъпа.

За капак се наложи да сменя и хотела. Разлика от земята до небето. Вече ще се замислям дали да използвам bgmaps.com за най близък хотел. Парите уж бяха горе долу същите, но хотела…. хотела беше абсолютна смрад.

Да карам наред в оплюването. Плащане предварително. Онемях. Дано не съм попаднал в хотел за „почивка“. Имаха POS терминал, но нещо не работи. След 1/2 час увещания и обещания, че ще се разходя до банкомат още утре …. най-накрая получих заветния ключ. Сега се чудя дали нямаше да е по-добре да бяха ме изгонили.

Качвам се… Вратата се отваря трудно и заяжда. Чува се дандания. Хмм – стаята е естествено точно над ресторанта. А там чалгария до шия.

Баня …. мръсна, тясна, незатваряща се врата, бойлер ( 50 литров ).  Евтина и тясна душ кабина. Счупена слушалка. Но най-странното нещо беше полицата за шампоан – изкривена и поставена на височина около 2 метра.

Стая …. спалня, скърцаща от всякъде. Несменени чаршафи в рамките на цялото ми пребиваване, въпреки постоянните забележки. Изобщо, персонала беше тип хванат от гората.  Да не пропусна – липса на контаки, 14 инчов тв, качен до тавана ( не можах да намеря бинокъла) . Пътеки, които явно не бяха почиствани от момента на поставянето им. Междинна врата, на която трябваше да се „моля“ да се отвори, и да я затварям, ако не искам да умра от студ.

Интернет… 2 линкнати AP-та. Едното няма връзка с интернет, другото има. Дали ако не разбирах, щях да имам нет. Реторични въпроси….

Накрая се молех да свършим по-бързо и да се махам. Ех, станал съм изнежен….. явно не съм за хотел „Св.Валентин“.

Всъщност, ако не бяха прекрасните впечатления от обучението, дълбоко щях да се замисля дали да не си хвана чукалата и да се прибера.

Самия курс беше HB513S – VMware VI3: Install and Configure I . Проведе се в Илиев център. Впечатленията – кадърен и знаещ лектор , колеги на ниво, прекрасна организация. Не на последно място – прекрасен кетъринг.

В един момент се усетих, как започвам неволно да сравнявам….светът отвън и мястото където се намирах …. и се отказах. Разликите бяха прекалено фрапантни…само на 50 метра – тонове боклуци, бродещи кучета, кал , чалга ….

По трудно ми е обаче да проумея разликата между хората. Спретнатите момичета и момчета в центъра, и екземплярите отвън. А уж всички са студенти.

Тръгнах си от Софето този път …. замислен. За бъдещето на децата ми.

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и…

толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

Цитирам Вапцаров.

Дали защото и той като мен е бил идеалист. Или защото и аз като него се сблъсках със Силата, Бруталността и Безразличието на Големите и Помазаните със власт. Той с ЗЗД, аз със ЗЗМ ( Закон за защита на Microsoft )

Записки из една борба

Клиент. Като всеки клиент решил да мине йофтинко…домейнче, пощичка, файлчета… Да знам за безплатното решение… Но шефовете и тези над тях имат други идеи. Избор – Microsoft Small Business server 2003 R2. Ще го връткаме на виртуалка. И без това са скръндзят за парите – цял сървър ще им дойде много. Дотук добре.

Финансисти и търговци. Спецификация. Търг. Който играй пичели. Играха, спичели вендор Х.  Въпрос към търговците : А носител искате ли ? Защо към търговци … неясно. Отговора : Хай пък сега 100 кинта за 3 цд-та . А световната криза? А икономии? Йок. Ша си го теглим. И затеглихме …. голямото тегло.

Microsoft. Да, ама ние си имаме нов продуууукт. Версийка 2008. На – на -наааа. И са два фасона – Standard и Essential. Така, че ( помните „Топло“ нали ) : Sorry. Шъ си купувате 2008.  Чипляк нов. И нали си знаете – плащате тез пари , а после си правете ако щете и downgrade.

Аз. Лошо няма. Да видим новото говедо в стадото. Оказа се, че лошо ИМА. Ама МНОГО. Чак ми призля …..

Че го продавате, продавате го. На хартийка. На eopen нема никой. Звъня един бърз телефон: А доставка на носител ще има ли? Отсреща …. Ма вий не си го поръчахте. Хъ… кой идиот пак направи икономия?   А, ако си го поръчаме ? Малко мълчание и смразяващ отговор  – Може но след … По добре не питайте за кога ( помните ли началото на „Баш майстора“ )… А може ли да се изтегли? А номерцата де ги?

Microsoft. Е нали казахме, че е нов. Ша го теглите след къде месец още ( 12. ноемврий ). Тогаз най-най-най официално го пускаме. И кодовете ще се появят тогаз и всички ще сте пак доволни, предоволни клиенти. Засега си гледкате хартийката и и се радвате. Освен това има и блага вест …. Врътка се само на х64, и иска min 4 GB ( разбирай 2х, за да работи добре ).

Аз. Хмм … я да видим наличностите. х64 свободни ресурси … амиии няма. Сори, нали щяхме да минаваме йофтинко. Намирай му колая. А и нали таковата downgrade можело се прави.

Microsoft. Вий не чухте ли. Имаме си нов продукт. Точка. Вече не предлагаме за теглене старата версия. Sorry. А на сайта ще сложим красив надпис. Благодарим за участието, мъ ша чекъте. Ей го дей 12.11.

Клиент. Шшшш , аллооооу. Вий нали обещахте БЕ. Нал щеше да е готово. Кво става. Аре по бързо, че тука пари са дават.

Аз. Downgrade, downgrade. Като няма друг начин. Разтърсих се. Тук носител, там носител, приятели, колеги, вендори. Я изнамери се …. Давай да го тургаме, че ония вече омирисаха всичко. Инсталация, настройки, домейни пощи… готово. Клиента все пак знае… до 12.11 … само 5 юзера. Кво да се прави. Microsoft. Господ демек.

Закърпихме положението и отидох да се уча. Чакаме великата дата. Когато eopen ще отвори двери и райското блаженство ще ни сполети. Блаженни са верующите.

12.ноемврий. Затварям очи и въвеждам сакралния URL. Нема никой. Разрових се …. ахаааа, не било 12., а СЛЕД 12. … хммм….

13.ноемврий. Затварям очи и въвеждам сакралния URL. Пак. Опааааа. Радост. Тук са. Те са тук. Взимам молива и най старателно си ги преписвам. Случвало се е да не работи сайта…. Я да теглим носител сега…. Опс…. хммм… къде го …. е няма го. Следва четене по Сайта. …. ни дума ни вопъл …. аа има стон . Със ситни букви написано. Имате право на downgrade. AMA. Едно – няма да предоставим на eopen медия за теглене. Две – трябва да си поръчате от нас – на CD. Е къде ви беше голямата уста….. нали питах. Срок на доставка… е спомнете си, нали ви казахме. Така няма се разберем. Я да почнем с тилифонити.

Microsoft. Благодарим Ви че се свързахте с нас. За …. натиснете 1. За … натиснете 2 …. и т.н.

Аз. Немам нерви. Не ги дочаках ( само филми се присещам – серия от „Женени с деца“ ) … натиснах си 1.

Microsoft. Дооообър деееен … Аз съм …. 1 минута тирада.

Аз. Тъй и тъй . Имаме си го купено тва. Ей тоз договор. Сакаме довнграде. Инсталирано е. От носител. Не е наш, не е активиран ( да са жуви и здрави 30-те дена ) и искам да му сменя кода. И да добавя нашите си CAL’s .   Нема набутвам колегите я. Диктува се кодче. Не става. Ново кодче. Пак не става. ….Чакайте, да се разберем. АЗ СЪМ НАПРАВИЛ DOWNGRADE. Не ми диктувайте кодовете за 2008. Тях си ги имам. Нали толкова усърдно си ги преписах.

Microsoft. Амиииии ще трябва да почакате.

Аз. ОК. Колко му е. Нал не псуват вас. Свикнали сме. Ще се почешем още малко …

Microsoft. Нови кодчета. Тц. Не стават

Аз. Пич, виж сеа. Да почнем отначало. Имаме си лицензи за 2008. Искаме downgrade. Инсталирали сме от чужд носител щото зор брато. Искаме си ново кодче и CAL’s.

Microsoft. Амииии …. ей ви тука една пощичка. Обадете се там, защото проблема не е в компетенцията на MS Bulgaria ръш ли.

Ибаси толкоз ли им нямат вяра на нашите. Верно че подлудихме ЕС  и доскоро бяхме в „черния“ списък на крадльовците. Ама нали великите борци от НСБОП, начело с Колев уж оправиха положението и сега сме „бели и добри“.

Аз. Писмо No 1 . Така и така …. договор тоз и тоз . Помогнете.

Microsoft. Отговор No 1. ( Germany )  Това не е от нашата компетенция . Ето ви една друга пощичка …. там.

Аз. Писмо No 2 . Цар съм на пощите. Копи от предното. Пасте в новото. Замина.

Microsoft. Отговор No 2. ( Пак Germany ) Това не е от нашата компетенция . Ето ви една ТРЕТА пощичка …. там.

Аз. Писмо No 3. Както казах обичам пощите. Поне не забравям докъде съм стигнал. Копи. Пасте. Замина.

Microsoft. Отговор No 3. ( я … вече сме в UK ) Това не е от нашата компетенция . Ето ви една ЧЕТВЪРТА пощичка …. там. ТАМ може да си поръчате медия. Ще дойде …. аа вий сте ония.. 3 седмици. Но ако сте толкова на зор може да звъннете едно телефонче в Redmond. Може и да стане.

Аз. Е, това ще си го оставим за десерт. И без това ако почна да звъня в Редмънд, току виж ми излязло по йофтинко да купя нов сървър. Я да се пробваме с MS Bulgaria пак. Пък и вендора може да помогне малко. Нищо че са си свършили работата.

Дзън дзън. Сори, ама ми писна. Звънете си вий. Аз съм беден чиляк.

Microsoft. Ама не може ний. Трябва вий. Ама все пак дайте си адреса да ви поръчаме медия – БЕЗПЛАТНА ( оти ги ручахме жабетата тогаз ), че глей колко време мина и само ви моткаме. И докато я поръчваме … ще звъним.

Клиент. Става все по нервен и заплашителен. Не плаща. Даже взе да забравя българския ….

Аз. Хелп.Хелп.Хелп. Титаник потъва. Спасете нашите души. SOS.SOS.

Вендор. Кой идиот от вашите го поръча без медия. ОК ще търсим оригинал. Откъде – те си знаят. За един предиобед я намериха. Оригинална. Как защо. … не питам. Куриер. Доставка.

Аз. Оххх, най-после, ще има край на сагата. Правя копие на виртуалката и пращя отгоре. Инсталациите си си вървят, но мен нещо ме загложди. Ами …. и звъня на Майкрософт

Microsoft. Доооообър ден, нии сме ногу щастливи, че пак ни досаждате и затова смятаме да ви запишем. После се събираме и се смеем с глас на нещастниците. Опс това не сме го казвали, ама вие си го знаете нали Ха – Ха – Ха ( ако помните Тато ).

Аз. Така и така, аз съм оня дето ви досажда нон стоп. Намерихме медия, дайте си ни кодчето.

Microsoft. Колко пъти да ви обясняваме. Вий сте тъпи. Вий не разбирате. Вий …..

……………………………………………………….

Мисля да спра до тук … всъщност и спрях. Дори изчаках почти седмица докато ми мине бяса,  и намеря сили да допиша няколко реда.

Крайния резултат беше, скандал и кодовете бяха дадени в рамките на 15 минути. За онази – първата инсталация. Останах безмълвен – 40 дена караници, писма, телефони, нерви, само защото някакъв ………. не пожела да си доде на кефа.

Отначало мислех да пропусна името на ГЪЗЪТ за контакти на Microsoft, но 40 дена нерви ме направиха крайно недискретен .

Г-н Александър Филипов -  иде реч за вас