Окуражен от факта, че съм на сравнително безопасно разстояние между две сюблимни цифрички в календара, си рекох че  мога и язе да  изокам по темата мъже, жени и празници.

Както и предполагахте иде реч за 14 февруари – Свети Валентин – Ден на влюбените ( бивш Свети Трифон Зарезан ) и 8 март – Денят на жената.

Освен „вечния“ преход, мутрите, политиците и прочие, „демокрацията“ ни донесе и западни „ценности“.  Включително и т.н. Празник на влюбените. До този момент първенството за излишна, смешна и същевременно обидна дата в календара се държеше от „социалистическия“ 8-ми март.

Както се очакваше, новия повод да се покаже отношение, с завидна бързина зае първото място в душите на пубертетките и незадоволените „мъже“.

Търгашите също не пропуснаха да забележат придобивката и целокупния български народ биде облъчен с безкрайно количество сърчица, амурчета и малко или много наглото подканяне да не забравим да КУПУВАМЕ. Неприкрития мотив е, че видите ли трябва да „уважим“ любимия човек. Купуват се не само цветя ( задължително ), подсещат ни да не забравяме и споменатите сърчицата, картички и прочие глупости. Подсещат хората с по дълбоки джобове, кой е най-близкия приятел на жената – диаманта. За завършек задължително ТРЯБВА да се посети и заведение.

Затруднените финансово от световната криза …. за тях е безкрайния интернет.  СПАМ-а  придобива застрашителни размери.  На  14.ти ме беше страх да отворя пощата си. Да не би да изскочи някое амурче и да ме отстреля.

Тази патардия случайно да ви напомня другия подобен празник. „Прекрасния“ -8-ми март.

И тогава се купуват цветя и т.н. Щях да кажа – открийте разликите, но те са ясни – „демокрация“ срещу „социализъм“, розовите сърчица и предположението, че Св.Валентин е празник на Двама влюбени. Което естествено не е вярно. А и лично аз много се съмнявам в мъжествеността на хора, които харесват наплива от сърчица и картички. Може би евентуалния финал със секс е компенсация за мъжката част, НО това се отнася само за детската градина .

За останалите надяващи се мога да дам един безплатен съвет – време е да смените жената. Така или иначе  платения секс ще ви излиза по-евтино, а вероятно ще е и по-качествен

Защо жените харесват 14.02. Ами имено поради гореизброените факти. Харесват цветя, сърчица, плюшени  играчки, дрънкулки, бижута и прочие. За капак лишават мъжете си от пиянския празник Св.Трифон. А всъщност те просто имат нужда от внимание и отношение. Особено тези които са лишени от тях през останалата част от годината.

Изобщо войната между половете рязко се разгаря около споменатите дати. Не дай си боже мъжете да забравят, какъв ден е днес. Не дай си боже да пропуснат някой от празничните ритуали.  Противника не прощава. Цупене, намеци, главобол, лишаване от секс. Всички оръжия са разрешени. И понеже природата се е погрижила добре за размножаването на вида, тестостерона в мъжките глави е повече от достатъчна причина да се прави всичко за да се „умилостиви“ врагът. С което кръгът се затваря. И …. всичко приключва с омекнали от нерви глави, евентуално потни тела и почти задължително олекнали джобове. Но пък имаме растеж на БВП.

От всичко споменато не мога да разбера само едно нещо. Защо е нужно? Кому е нужно вече е ясно – всяка търговска ниша бива запълнена.

Защо е нужно да се сещаме за човека до нас на определена дата?

Защо е нужно да се сещаме, че жената до нас не е само домакиня, детегледачка, работничка, а именно жена само на 8-ми март?

Защо е нужно жените да се сещат, че са Жени само на конкретна дата?

Защо е нужно жените да изнудват половинките си на тези дати?

Явно на повечето хора им е доста трудно да са добри, влюбени и да уважават човека до себе си през цялата година.  Навярно един, два дена , как да е, могат да изтърпят, а през останалото време… ?

Интересно ми е, дали българките все още се сещат какво точно се празнува на 8-ми март. За феминистките съм сигурен, питам се за останалите.

И изобщо … толкова ли е трудно да се обичаме и уважаваме без повод просто ей така… защото се обичаме и уважаваме.

А и  няма нужда от поводи … и да паднем ( във войната ) и да бием … пак ще се напием…

Някой от любов, други от мъка …. а трети от сутринта

Понякога некадърността, мързела и простотията преминават всякакви граници.

Така наречения информационен сайт news.bg често пишат простотии. Неграмотните им статии  са правило, а не изключение. Снимките които използват почти винаги нямат нищо общо със събитието, може би освен тематиката.

Но този път минаха ВСЯКАКВИ граници.

Изгавриха се с Апостола.

Скрииншот-а е направен от потребителя sikfuk

Нюз-а естествено се оправдават със стари публикации и македонският блогер, който всъщност бил създал колажа.

Но за тази ГАВРА не може да има оправдание.

Имената на дежурните редактори са : ВЕРА ХИНЧЕВА и ПЕТЯ МИХАЙЛОВА

Тази тема дълго виси във черновите, но мисля и е време да си покаже рогцата.

Да знам, че ще бъда оплют, но от време оно страстите са разделенни между „разпни го“ и „Осанна“. Всъщност май отначало беше „Осанна“, а после го разпнаха.

Другата причина е, че хората от svejo.net, разбиха всичко детско в мен със „Негативното гласуване„

Когато реших за пръв път да изложа излиянията си пред обществото, си избрах Свежо-то именно заради възможността да получавам, както положителни отзиви, така и отрицателни. Исках да разбера колко „струвам“ като драскач и дали има смисъл изобщо да отделям време, което мога да употребя за други цели.

Очаквах също и както да бъда оценяван, така и да мога да оценям. По моите си критерии, за които ще пиша след малко. Предполагах, че както аз, така и останалите потребители на Свежо, гласуват за това което им харесва. Знаех и за „хейтърите“, „троловете“ и т.н. образи из нета, и възможносттите за „война“.  Имал съм подобни преживявания и знам от опит, че са както безсмислени така и краткотрайни.

Та по същество ( с редакции поради загубата на детското ) как гласувам.

Гласувам положително за :

1. Авторски материали. Щом човек е вложил енергия, време, идеи за да напише свой си материал, значи заслужава и да се гласува за него. Естествено зависи и от качеството на написаното, което вече е погледнат от моята камбанария.

2. Сайтове, които предлагат идеи, знания. Народа масово затъпява, особено поколението на „прехода“ и ако мога поне малко да помогна/подтикна непознатите към придобиването на знания, го правя. Преди няколко дена видяхме един показателен случай за умствено ниво.

3.Важни новини. Положителен вот обаче получава само първата публикация, която мярна.

4. Някой забавни сайтове и такива със фотоматериали. Зависи КАКВО е качеството на самия сайт и/или дали материалите не са „copy/paste“.

5. Не на последно място публикации, които ми допадат поради лични причини. Примерно сайтове със кауза.

Не гласувам ( въздържам се ) за :

1. Спортни сайтове. Съжалявам не съм почитател на спорта

2. Сайтове със цел женската аудитория. По разбираеми причини, въпреки че има изключения отвреме на време. Казват, че във всеки от нас дреме същество от другия пол

3. Повтарящи се новини.

4. Други, най-общо безинтересни за мен, например музикални клипове.

И стигнахме до тези за които гласувам отрицателно. Както се разбра …май безсмислено.

1. Порно и секс. Лично за мен е обида в Свежо да се публикуват порно сайтове или с подобна насоченост. Обида е за интелигентността ми. Няма лошо в порното. Почти всички мъже обичаме да се наслаждаваме на женски прелести и аз не правя изключение, НО ….при положение, че поне 40 % от сайтовете в нета са порно… нямам нужда да ми се предлагат и ме обижда намека, че съм толкова ТЪП, че да не мога да си ги намеря сам. Да не говорим, че 99 % от предлаганото е крадено.

2. Чалга. Дами и господа… ако има нещо, което не понасям, то е целенасоченото натиск към затъпяване, на което сме подложени и ние и децата ни. И тук не става въпрос само за „музиката“, а най-вече за стила на живот „Чалга“, който ни рекламират.  Затова – МИНУС.

3.  Самореклама на сайтове за печелене на пари, астрология и прочие глупости.Тук има едно изключение и предполагам всички го знаете , а и не е самореклама.

4. Тролски сайтове.

5. Всякакви простотии, които обиждат човешкото в мен. Каквото и да е то.

И най накрая – защо написах това.

Защото Свежо е възможност за избор.  Да – хората избират как да постъпят всеки ден. Често такъв от който зависи и бъдещето ни. И малко или много Свежо ни  учи да правим по-добрия избор.

Защото Свежо ми харесва като идея и изпълнение, но не ми харесва как е удавено от пошлост и простотия. Затова се чудя понякога на собствениците защо не филтрират определни сайтове. Предполагам става въпрос за пари и трафик, а това вече е разбираемо.

И все пак …. пфу не се въртя… надявам се.

Надявам се някой ден да се събудя и пошлостта, глупостта и чалгата да е напуснала както Свежо, така и Родината ни.

Казват, че надеждата умирала последна ….

Преглеждайки днес svejo.net тази сутрин попаднах на публикацията на arrowsss – Антисоциалното в една социална мрежа.

Публикацията е основно за социалните мрежи, но в един момент автора засяга една тема, която винаги ми е била интересна.

Може ли да има Истинско приятелство в Интернет.

„Много от потребителите на фейсбук търсят постоянно нови контакти и нови приятели от цял свят, но не е ли по-добре човек да обръща по-голямо внимание на своите истински приятели, отколкото на интернет познати.“

Поспорих малко с arrowsss на тема „Що е истински приятел и има ли почва в Интернет“. Явно не можеше да ме разбере и вместо да спамим, реших да споделя мислите си тук.

От доста години ( около 15 ) ползвам Интернет. В началото хората с достъп бяха предимно от академичните среди или компютърни специалисти. Разбираемо предвид тогавашното разпостранение на компютрите и цените за интернет ( 25 USD / 10 часа ). Голяма част от хората се познаваха, ако не лично, то по име.

В самия край на миналия век, нещата се промениха. Отначало компютърните клубове, а после кварталните мрежи, подмениха тотално човешкия материал ( ех този Б.Б.) в Интернет. С тази подмяна, се появи достатъчно голяма извадка на реалните хора.

От тогава си задавам  въпроси

Как възприемат хората интернет познанствата? Правят ли разлика и каква? Може ли да има приятелство в интернет, без да има познанство „на живо“?

Познавам три основни типа отношение към Интернет познанствата.

Първия, към който спадам и аз, са хора който не правят разлика в общуването по интернет или на живо. Важно е общуването.

Втория тип хора са като Arrowsss (Извини ме, ако греша). Правят разлика и не взимат насериозно такива познанства. В по-добрия вариант, поне докато не се запознаят на живо. В по-лошия, винаги.

Третия тип са тези, за които Интернет и хората в него са „Само за фън“. Те тотално го отричат, като място където има истински хора. Може би защото те самите, никога не са искренни там, а навярно и в живота.

Може би съм имал късмет, но достатъчно голяма част от Интернет познанствата ми прерастнаха в истински приятелства. И то без да има реално запознанство.

Като пример мога да дам един от най-добрите ми приятели. Станахме такива в интернет, помагали сме си , споделя ли сме и то години преди да се запознаем на живо. Беше жестока кръчма:)

Единствения недостатък на тези приятелства, за който се сещам, е че голяма част от приятелите ми са от други градове, държави и даже континенти. Което е доста досадно, когато ти се припие биричка

Разковничето е да сме самите себе си навсякъде. Надали се представяте за друг човек, когато говорите по телефон. А интернет не е нищо повече от нов начин за комуникация. Същото каквото е бил телефона преди 100 години.

А вие какво мислите? Дали има „Истински“ приятели в интернет или те са само в „реалния живот“.

Малко СТАРА статистика по темата.

Датата, която всяка година събужда в мен един черен спомен. Датата на която си отиде баща ми.

Винаги ще помня този ден. Студен. Ветровит.

Помня как зъзнейки се прибирах от магазина,а вместо да се  стопля,  те намерих.  Паднал , самичък и студен. С очи, които гледаха към бора, който засади на 10-тия ми рожден ден.

Помня как повиканата линейка, дойде след 2 часа, само за да констатира, че една душа е намерила покой.

Помня как се опитвах да те вдигна за да не лежи в изсъхналите иглички. Как не успявах и само те прегръщах.

Как съседите се събраха и ме гледаха тъжно. Как един от тях дойде и ми помогна. Как преглъщах сълзите си, а мама плачеше безсилно.

Как се скрих от всички и плаках.

Как го изпратихме. Как приятелите му се събраха за последен път.

И беше студено. Адски студено.

Няма да забравя тази дата – неделя, 02 февруари 1997 г.

Няма да забравя и тази зима. Зимата, която съсипа и уби един отруден човек.

Зимата на Инфлацията, която изяде спестяванията на един труден живот.

Зимата на Мошениците,  които откраднаха жилището, за което ти винаги си беше мечтал.

Зимата на Партията, в която вярваше безрезервно и която те предаде.

Лек сън тате. Дано сънуваш внуците си. Които не дочака.

Дали ще сънуваш, как играят с изсъхналите иглички паднали от същия този бор, който ти засади.

Днес и аз ще засадя бор.