Вчера забелязах горното произведение на изкуството и противопожарната безопасност. Валеше твърде силно за да го снимам, но коминчето си пушеше.  Снимката е от тази сутрин.

Както се казва – No Comment

Главата ми се избистри от коварната болест   и беше време да обърна внимание на блога.

Попрочетох какво съм писал, какво са ми писали и бях изненадан изключително много от коментарът за гаврата с Левски и коментарът по темата за празниците. С един и същи автор.

Обикновено трия директно всякаква шльокавица, но се зачудих защо такава агресивност. Не изглеждаше да е поредния трол в  Интернет.  Замислих се дали няма да е по-добре да им отговоря с лично писмо, защото надали написалия ги щеше да си направи труда да влезе отново в блога ми и да ги прочете. После се зачудих, кой всъщност седи зад тях.

Задачата не беше особено трудна, но постави нов интересен въпрос  – „ЗАЩО?“.  Уви,  зачудих се й на начина и на съдържанието им, най вече  защото прочетох, доста от материалите публикувани или касаещи автора в Интернет.

Както вече правилно сте предположили, автор е едно от засегнатите лица – Вера Хинчева.

Ето и нещата които исках да напиша на г-ца Хинчева :

Г-це Хинчева,

Искам да Ви благодаря,че обърнахте внимание на публикацията ми. Смятам че разбирате и причините за възмущението, както моето, така и на доста други хора в Българското Интернет пространство, породена от „грешната“ илюстрация във news.bg.

За съжаление реакцията Ви показва не само липса на уважение към събеседника, но и признаци на ниска култура, която за човек с вашето образование и претенции за журналист и бъдещ писател е меко казано странна. За да не бъда голословен и обвиняван в лични пристрастия, ще Ви обърна внимание върху няколко факта.

Завършили сте българска филология, но не си правите труда да пишете на български език. Използвате 6liokavica, когато коментирате, при това не само в моя блог, а и почти навсякъде в Интернет.

Не си правите труда да прочетете ВНИМАТЕЛНО, какво е казал „събеседника“ Ви. Започвате да сипете обвинения и/или смешни твърдения, не познавайки човека срещу вас .  Отново не само в моят блог.

Само за пример ще цитирам следното : „… I rabotili li ste v mediq, za da ste tolkova kompetentni?…“ .

Не госпожице, не работя в медия, но имам добри приятели, които работят и съответно поглед върху работата в медиите. За съжаление с всяка година съдържанието, което ни се предлага стават все по-повърхностни и неграмотно. Търси се сензацията и бързината, а не качеството и собственото мнение.  Затова продължавам да уважавам Журналистите които списват качествени материали,   а не журналята които драскат и/или попълват формички използвайки функцията „Copy/Paste“. За пример ще ви дам г-н Дмитрии Иванов.

Оставям на Вас избора от кой тип да сте. Надявам се от първите.

В коментара Ви преобладава мнението, че трябва да простим грешката. Въпреки, че изрично казвате, че не познавам човека, който седи зад нея, от текста проличава, че това сте Вие. Ако греша моля да ми простите. Но така или иначе мога да споделя с Вас, какво мисля за грешката.

Да всеки греши, включително и аз. А според библията „Нека, който не греши пръв хвърли камък“. Само че ….

Само че г-це Хинчева има една малка подробност, която сте пропуснали. Да всеки греши, но и трябва да поема отговорността за грешките си. Когато допускам грешки в работата си, поемам и отговорността за последствията. Въпреки, че и на мен , както и на всички хора ни „e tejko na rabota“. Това е и част от условието да си професионалист. Да не мрънкаш и да не се оправдаваш.

Друга част, е да внимавате когато излагате мнението си.

Не съм забелязал някъде в темата да съм използвал „…psuvni i obidi…“ или пък „…se nahvyrlqt kato vylci edni sreshtu drug“. Изразих изключително културно според мен  протеста си срещу нещо което ме възмути. А бих могъл да използвам езика, които се шири из форумите на news.bg.

В другия ви коментар по темата за измислените празници, също допускате подобни грешки.

Там забелязах, че или не сте прочели темата до края или просто сте си я интерпретирали по свой начин. Най-вероятно в състояние на афект.

Пример :

Аз казвам : „Защо е нужно да се сещаме, че жената до нас не е само домакиня, детегледачка, работничка, а именно жена само на 8-ми март?“

, а вие ме обвинявате, че „A ne moje li prosto da syzdadesh praznik na edna jena dori i na tozi, taka protiven za teb den„

Или „Защо жените харесват 14.02…..А всъщност те просто имат нужда от внимание и отношение.“, срещу вашето „ Znachi, ti moje i trqbva da poluchavash vnimanie….“

Няма смисъл да използвам повече цитати, които както отбелязах, ще покажат само и единствено, че не сте прочели внимателно темата и съответно не сте забелязали, че това СРЕЩУ което пиша е КОМЕРСИАЛИЗАЦИЯТА на тези празници и  именно липсата на внимание и отношение към жената БЕЗ ПОВОД.

А колкото до последвалите лични нападки, не мога да кажа нищо повече, освен да Ви предложа да се свържете с жена ми и тя да Ви обясни дали се чувства като „готвачка, перачка, секс кукла“  и прочее глупости.

Склонен съм да Ви оправдая за чувствата, които изпитвате към такива като мен. Явно просто не познавате подобни хора  или сте попадали само на мъже, които са Ви „използвали“ по гореспоменатия начин. За мое, а най-вече Ваше съжаление.

И за край на това писмо, Ви пожелавам успех. И в личния Ви живот и в професията. По това което видях в Интернет имате дар слово и способности. Не позволявайте пошлостта около нас и небрежността към професията, да Ви превърнат в поредното журнале печелбар и лизач. И ако някъде съм Ви засегнал, моля да ме извините.

И ви заклевам. Използвайте КИРИЛИЦА. Все пак сте филолог.

Честит 3-ти март на всички българи.

Нямаше ме на хоризонта известно време, уви заради неприятни причини. Отначало децата, а после и аз, паднахме под ударите на обичайните зимни болести. Даже, за пръв път в живота ми, се наложи да прибягна до болнични

След порядъчно количество голиа, чайчета, антибиотици и прочие бабини деветини, сме добре и от утре отново на тръстиката.

Обещавам, да не лишавам работодателя от така ценната работна сила във времена на криза

Видях, че има няколко интересни коментара. Ще се постарая да им отговоря. Ех, ако можеше и госпожица литераторката да не пише на шльокавица… но нейсе.