- Ели, Елиии !!!!! – Задърпа сестра си Марта – Ели, вииииж, виж каква тиква има в килера!

- Е, тиква като тиква! Какво ново. Да не би да не си виждала тикви? – сопна се Елена на петгодишната си сестричка.- И престани да ровиш в килера. Само мръсотия влачиш.

– Да ! Но това е тиквата , с която Пепеляшка е отишла на бал ! –нацупи се хлапето.

Сестра и се обърна, изхили се злобно и каза:
– Ама ти не знаеш ли , че Пепеляшка не съществува ?  Това е само приказка. Ако не ми вярваш питай мама. И  ме остави на мира, че трябва да си оправям за дискотеката довечера.

- Ще я питам пък! Ти нищо не знаеш! Нищооо!!! – Марта се нацупи и се свря в ъгъла, при книгите си.

В този момент майка им се върна от пазар.  Все още ядосано малкото момиче скочи да я посрещне и я захвана още от вратата :
– Мамо, мамо  наистина ли Пепеляшка не съществува ?
– Не , как си го помисли ? – каза майката .

– Но … Ели каза,че е само приказка.

–  Моля те, отиди и я повикай. – каза майка му.

Марта се затича към детската стая.

- Ели, мама те вика.

- Сега и мама ли занимаваш с глупостите си. Няма ли да порастнеш най-накрая. Овикваше я сестра и, докато излизаше от стаята – Нямаш ли си………. И изведнъж онемя.

Пред тях стоеше Пепеляшка. Беше обута със стъклени пантофки и облечена в бална рокля. Точно като на рисунките в книжката на Шарл Перо. Зад нея зееше отворена вратата на килера, където блестеше каляска .

Пред тях стоеше усмихната собствената им майка.

П.П. Това разказче е творение на дъщеря ми. Само съм оправил малко правописа.