Страници
Категории
Скорошни коментари
- Вера Хинчева по Едно неизпратено писмо
- moon_doghter по Гавра с Левски
- moon_child по Гавра с Левски
- moon_child по На безопасно разстояние от военните действия
- Свет по На безопасно разстояние от военните действия
Блогрол
- Cynical Speech™
- fenris – Блога на Иван Ганчев
- Joro Pentagram – Diaries Of The Dark Castle
- Pеалността е въпрос на гледна точка…
- Блог за сепукисти
- Блогът на мама Меми
- Григор Гачев – A Weblog
- Иван Стамболов – Sulla
- Листчето на Нела Калова
- Няма нищо случайно
- Обичай Ме! – блогът на един Мъж
- Свети Скромни – разказите на Георги Ушев
- Трънки и блогинки
От коментарите
Софтуерни нещица
- Бюлетинчето на CheckPoint
- Бюлетинчето на MS за дупки и закърпването им
- Бюлетинчето на US CERT
- Бюлетинчето на VMWare
Страници с кауза
Архиви
Етикети
Служебни
Запиши се

Този блог е публикуван под лиценз Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България.
Приятелство и интернет
Posted in: Общество by Лунен прах on февруари 08, 2009
Преглеждайки днес svejo.net тази сутрин попаднах на публикацията на arrowsss – Антисоциалното в една социална мрежа.
Публикацията е основно за социалните мрежи, но в един момент автора засяга една тема, която винаги ми е била интересна.
Може ли да има Истинско приятелство в Интернет.
„Много от потребителите на фейсбук търсят постоянно нови контакти и нови приятели от цял свят, но не е ли по-добре човек да обръща по-голямо внимание на своите истински приятели, отколкото на интернет познати.“
Поспорих малко с arrowsss на тема „Що е истински приятел и има ли почва в Интернет“. Явно не можеше да ме разбере и вместо да спамим, реших да споделя мислите си тук.
От доста години ( около 15 ) ползвам Интернет. В началото хората с достъп бяха предимно от академичните среди или компютърни специалисти. Разбираемо предвид тогавашното разпостранение на компютрите и цените за интернет ( 25 USD / 10 часа ). Голяма част от хората се познаваха, ако не лично, то по име.
В самия край на миналия век, нещата се промениха. Отначало компютърните клубове, а после кварталните мрежи, подмениха тотално човешкия материал ( ех този Б.Б.) в Интернет. С тази подмяна, се появи достатъчно голяма извадка на реалните хора.
От тогава си задавам въпроси
Как възприемат хората интернет познанствата? Правят ли разлика и каква? Може ли да има приятелство в интернет, без да има познанство „на живо“?
Познавам три основни типа отношение към Интернет познанствата.
Първия, към който спадам и аз, са хора който не правят разлика в общуването по интернет или на живо. Важно е общуването.
Втория тип хора са като Arrowsss (Извини ме, ако греша). Правят разлика и не взимат насериозно такива познанства. В по-добрия вариант, поне докато не се запознаят на живо. В по-лошия, винаги.
Третия тип са тези, за които Интернет и хората в него са „Само за фън“. Те тотално го отричат, като място където има истински хора. Може би защото те самите, никога не са искренни там, а навярно и в живота.
Може би съм имал късмет, но достатъчно голяма част от Интернет познанствата ми прерастнаха в истински приятелства. И то без да има реално запознанство.
Като пример мога да дам един от най-добрите ми приятели. Станахме такива в интернет, помагали сме си , споделя ли сме и то години преди да се запознаем на живо. Беше жестока кръчма:)
Единствения недостатък на тези приятелства, за който се сещам, е че голяма част от приятелите ми са от други градове, държави и даже континенти. Което е доста досадно, когато ти се припие биричка
Разковничето е да сме самите себе си навсякъде. Надали се представяте за друг човек, когато говорите по телефон. А интернет не е нищо повече от нов начин за комуникация. Същото каквото е бил телефона преди 100 години.
А вие какво мислите? Дали има „Истински“ приятели в интернет или те са само в „реалния живот“.

Малко СТАРА статистика по темата.

Да, има истински приятели и в интернет. Имам много познати, с които комуникирам през скайп, или чрез блога ми, които не познавам, но обръщам повече внимание на приятелите, които познавам, и с които се срещам редовно ( малко егоистично прозвуча )
Коментар от Arrowsss — 08.02.2009 @ 14:14
Коментар от Лунен прах — 08.02.2009 @ 14:34
Имам приятели, които не познавам, и с които контактувам чрез интернет. Но е нормално да общувам повече с приятелите, които познавам, и с които комукирам ежедневно
Коментар от Arrowsss — 08.02.2009 @ 14:37
Е точно това не разбирам… защо да е нормално
Коментар от moondust — 08.02.2009 @ 14:44
Ами, все пак ги познавам много добре, познавам и техните близки, имаме сходни интереси, ходим заедно по заведенията, такива работи
Докато при интернет приятелства не можеш да правиш тези неща
Коментар от Arrowsss — 08.02.2009 @ 14:46
Напълно подкрепям мнението ти. Разликата между приятелствата по и-нет и тези на „живо“ според мен е в това, че често е много по-лесно по-лесно да свикнеш и да споделяш с и-нет приятелите, отколкото с тези в реалния живот.
Когато не виждаш 1 човек, той много трудно може да разочарова, огорчи и т.н…..
Има и хора, които са зле с комуникирането на живо, а витруално са супер общителни…( имаше една много яка реклама в нея казваха нещо от рода на : “ В реалния живот съм обикновен човек но в WoW съм страшен великан“….)
Мисълта ми е, че всичко зависи от човека, всеки възприема различно нещата…и ако един ще си намери виртуални приятели, ще ги възхвалява и ще си мисли, че имат някакви, качества, които те всъщност нямат…то друг ще намери истински приятели, а трети ще наоколо само за кеф…:)
Коментар от billiemar — 08.02.2009 @ 14:50
@Arrowsss: току що ми изрекламира facebook и подобните му
Пропускам заведенията. Там наистина е проблем ( все още ).
така е … всъщност мен винаги са ме дразнили хората, които са „само за кеф“ . Може би защото този „кеф“ е на гърбът на околните.
@billiemar:
Коментар от moondust — 08.02.2009 @ 15:26
Съгласна съм, че може да има и истински приятелства създадени в интернет. И да, според мен също е по-лесно да общуваш чрез него.Аз, въпреки че съм (мога да кажа) доста общителен човек, намирам за по-трудно общуването лице в лице, понеже не само можеш да бъдеш разочарован или наранен, и по-лошо – отчаян. Но въпросът е както каза,moondust, да бъдеш себе си. Ако си задник – на живо или в интернет – винаги си такъв, ако си добър приятел, фактът дали ще си „виртуален“ или не отново няма значение…
Коментар от WiNtEr` — 08.02.2009 @ 20:17
WiNtEr`: Когато в Интернет си мислиш, че си защитена…всъщност си и най-уязвима.
Коментар от moondust — 09.02.2009 @ 0:06
Съгласна съм, но мисълта ми беше друга, на много по-голяма част от хората име по-лесно това общуване.Ето, дори сега
И въпреки факта, че ми е по-лесно да си изразявам мислите в писмен вид, все пак не мисля, че има по-добър начин да общуваш, от най-стария и най-“простичкия“
Коментар от WiNtEr` — 09.02.2009 @ 19:49
WiNtEr`: За тези години общуване в „писмен“ вид, разбрах че единственото предимство е, че можеш да прочетеш писанието си преди да натиснеш „Изпрати“. Не ти ли се е случвало да се изяждаш от яд и „Как можах да го кажа“.
А си мисля, че …. най-добрия начин е …. да имаш с кого да общуваш.
Коментар от moondust — 09.02.2009 @ 20:57
(bow) добре де, не мога да те надприказвам или надпиша по-точно
Коментар от WiNtEr` — 09.02.2009 @ 21:32
Коментар от moondust — 09.02.2009 @ 23:53
Така,така…..аз доста скептично гледам на интернет приятелството……но останах изненадана,когато открих истински приятели…..трима са …не са много….но са истински….въпреки всичко не бих допуснала да имам приятели който не съм погледнала в очите….те казват всичко……moondust…..така ли е ?:)))))))
Коментар от Mlekarkata — 10.02.2009 @ 12:08
Четох, четох … и се питам кво е приятелството за теб
Само бля бля приказки , седене и поркане по кръчмите или….
Много малко хора мога да нарека Приятели, добре че ги имам няма значение от къде са се появили .
Коментар от jena ti — 10.02.2009 @ 13:31
Истината е, че имам познати от Интернет. Истинските ми приятели са си все от реала. Но пък имах връзка тръгнала от нета…
Според мен истинското приятелство е химия, която просто се случва и няма значение да е в реала или в нета. Което прави и шансовете за приятелство в нета, същите като в реала.
Коментар от Bunny — 10.02.2009 @ 23:23
Хубава тема … Иска ми се да споделя какво ми се зароди в главицата след като я прочетох няколко пъти …..
Общуването ми с хора във виртуалното пространство е непринудено, свободно, каквото всъщност е и поведението ми в реалното.
Общувайки с някого в интернет, аз си седя реално пред компютъра и … се дзверя в монитора, а ти или той или тя … сте на 100 и кусур, че и повече километри ……. не е пълноценно така … не е. Въпреки че може да си споделяме много много.
Интернет е средство за създаване на познанства и за мен лично е много по-добре да пренеса в реалността, на живо, това познанство /стига да е възможно/ и дори то да прерастне в приятелство. Какво по-хубаво от това!
Само че … Когато общувам във виртуалното не мога да добия пълна представа за човека срещу мен. Впечатления не се добиват само чрез излагане на мисли и чрез пращане на снимки! И то мислите могат да бъдат изложени само ако хората, които общуват помежду си са склонни да не бъдат предоверени или с други думи да си споделят! …
В общуването си във виртуалното хората изграждат един за друг образ, неизменно, който от части е измислен. Ето защо за мен интернет-общуването е непълноценно и дори може да бъде опасно от гледна точко на това, че можеш да бъдеш подведен /и от това да произтекат лоши последсвия/. И всеки доизгражда образа за другия по свои осмотрения.
Не отричам този тип комуникация, защото когато твоите мисли са споделени и намериш съмишленици, тя става ценна. Но приятелство в интернет се гради много трудно.
Дали си за фън-а в интернет … да, защо не … точно това е неангажиращото chatting … бля бля бля … без ангажименти … понякога и доста често при подобно общуване с времето се изгражда наистина една привързаност, симпатии и … е много болезнено и ……. не е честно общуването в интернет да не премине в реалното. Срещата на живо би била естествено развитие на нещата …
Коментар от Свет — 16.02.2009 @ 19:28