Преглеждайки днес svejo.net тази сутрин попаднах на публикацията на arrowsss – Антисоциалното в една социална мрежа.

Публикацията е основно за социалните мрежи, но в един момент автора засяга една тема, която винаги ми е била интересна.

Може ли да има Истинско приятелство в Интернет.

„Много от потребителите на фейсбук търсят постоянно нови контакти и нови приятели от цял свят, но не е ли по-добре човек да обръща по-голямо внимание на своите истински приятели, отколкото на интернет познати.“

Поспорих малко с arrowsss на тема „Що е истински приятел и има ли почва в Интернет“. Явно не можеше да ме разбере и вместо да спамим, реших да споделя мислите си тук.

От доста години ( около 15 ) ползвам Интернет. В началото хората с достъп бяха предимно от академичните среди или компютърни специалисти. Разбираемо предвид тогавашното разпостранение на компютрите и цените за интернет ( 25 USD / 10 часа ). Голяма част от хората се познаваха, ако не лично, то по име.

В самия край на миналия век, нещата се промениха. Отначало компютърните клубове, а после кварталните мрежи, подмениха тотално човешкия материал ( ех този Б.Б.) в Интернет. С тази подмяна, се появи достатъчно голяма извадка на реалните хора.

От тогава си задавам  въпроси

Как възприемат хората интернет познанствата? Правят ли разлика и каква? Може ли да има приятелство в интернет, без да има познанство „на живо“?

Познавам три основни типа отношение към Интернет познанствата.

Първия, към който спадам и аз, са хора който не правят разлика в общуването по интернет или на живо. Важно е общуването.

Втория тип хора са като Arrowsss (Извини ме, ако греша). Правят разлика и не взимат насериозно такива познанства. В по-добрия вариант, поне докато не се запознаят на живо. В по-лошия, винаги.

Третия тип са тези, за които Интернет и хората в него са „Само за фън“. Те тотално го отричат, като място където има истински хора. Може би защото те самите, никога не са искренни там, а навярно и в живота.

Може би съм имал късмет, но достатъчно голяма част от Интернет познанствата ми прерастнаха в истински приятелства. И то без да има реално запознанство.

Като пример мога да дам един от най-добрите ми приятели. Станахме такива в интернет, помагали сме си , споделя ли сме и то години преди да се запознаем на живо. Беше жестока кръчма:)

Единствения недостатък на тези приятелства, за който се сещам, е че голяма част от приятелите ми са от други градове, държави и даже континенти. Което е доста досадно, когато ти се припие биричка

Разковничето е да сме самите себе си навсякъде. Надали се представяте за друг човек, когато говорите по телефон. А интернет не е нищо повече от нов начин за комуникация. Същото каквото е бил телефона преди 100 години.

А вие какво мислите? Дали има „Истински“ приятели в интернет или те са само в „реалния живот“.

Малко СТАРА статистика по темата.

Отказах се.

Отказах се да пиша за протеста.

Отказах се да пиша за газовата криза. А толкова исках да се похваля, че май съм единствения човек в България, за когото тя беше добре дошла.

Отказах се да пиша за поредните бисери на Серго и Ко.

Отказах се да пиша и за желанието на управляващите да попаднем в един свят, така добре познат от „1984″.

Отказах се да пиша за водевила, спретнат от МВР с „отвлечения“ автобус, в главната роля Мирослав Блажев. По известен като „блогерът Атила“. Нищо че месеци наред съм забелязвал простотиите му, из форумите.

Отказах се и да пиша как „сериозната“ медия – news.bg,  използва „отвличането“ и профила на „блогера“, за да увеличи максимално трафика си. Даже „публикува“  подписката в защита на „форумеца Атила“.

Но не мога да се откажа да свържа фактите.

Протеста срещу „управниците“ ни, организиран предимно в Интернет. Наредба 40 на МВР.

Протеста на „Електронна граница„  -  „Отвлечен“ автобус от „блогера“ Атила, „смели“ действия на полицайчетата.

„Присъствието“ ( меко казано) на „топ“ „журналистката“ Миролюба Бенатова от „националната“ БТВ и начина на „отразяване“ на „новината“ ( или както се изразяват в бранша „събитието“ ) .

Отказах се да пиша повече. Има твърде много кавички.

Хората с нещо зад очите ще си направят изводите сами.

Останалите ….. е … за тях живота е „ракийка и салатка“ и надали ще ме четат.

П.П. Чудех се защо навремето Сакс-Кобурга спомена нещо за смяна на чипове. Май беше забравил, че първо трябва да ни ги имплантират. Възрастен човек, какво да се прави.

Информационните агенции отбелязва – днес има сняг, лед и … няма газ. Това е …

А че пред парламента ( с малка буква ) има над протестиращи и над 1000 полицаи ….ни дума…

Re:TV – показва на живо протеста. И от там се видя как „пушещите“ полицаи за пореден път избраха да бъдат еничари на властта.

Батман Бойко си изми ръцете и издаде заповед за прекратяване на протеста. Причина – администратор на сайт ?!?!? казал че имало самоделни бомби.

Полицията арестува над 30 протестиращи …. самоделните взривни устройства се оказаха пиратки носени от ултрасите ( добре заплатени ) …. Не пропуснаха да разбият трибуната на организаторите. Както знаете Шубето е голям Страх … и пуснаха жандармеристи …. А за тях знам, че са „Големи“ мъже …. срещу пенсионери и ученици. Само че съм ги виждал и как бягат от яки българи които знаят какво искат, когато протестират.

Провокаторите с помощта на някой журналя… успяха …

Но не се учудвам ни най-малко.  Който плаща той поръчва музиката.

Вижте и как ни информират агенции и новинарски сайтове.

Както се казва …. кво има да му коментираш ….

П.П.

Драги сънародници,

Отброяваме последните мигове на 2008 година. С какво ще я запомним, как ще остане в историята, тепърва учени и анализатори ще преценяват.

Сигурен съм, че в тази красива празнична нощ всеки прави своята равносметка за това какво му е донесла годината, с която се разделяме. За България това беше нееднозначна година – и важна, и изпълнена с много и противоречиви събития и нелеки моменти.

Превод : В тази красива празнична нощ разбрахте, че болшинстгвото от вас го издухаха за поредна година. А за България – или добро или нищо.

Мъдрецът Йордан Радичков казваше, че човекът е едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки. Вероятно това важи с още по-голяма сила за държавата.

Имаме основание да кажем, че въпреки проблемите и тежестите на ежедневния живот, нацията ни успява.

Превод : Споменавам Радичков, защото нямам свои красиви мисли. И въпреки некадърното ни управление, незнайно как все още оживявате и мърдате. Странно.

Без да забравяме нито близкото, нито по-далечното минало, нека да помислим как да преодоляваме изпитанията на следващата година, предизвикателствата на бъдещето.

Повече от всякога – пред лицето на световната икономическа криза, имаме нужда от съгласие; да работим заедно – един с друг, а не в безмислено противопоставяне.

Превод : Доста годинки вече седим на гърба ви. Трябва да измислим нови начини да ви доим. А оправдание вече си намерихме – кризата.

Да си пожелаем повече стабилност за страната, повече сигурност за всеки български гражданин! България да се утвърждава като земя на толерантността, като държава на справедливостта, като истински родолюбива общност! Да издържим с чест изпитанията, на които ще бъде подложена способността ни да бъдем разумни и сплотени.

Превод : Полицията ще бие фермери, еколози и други подобни. Престъпниците ще са свободни – нали сме ортаци. Както винаги ще толерираме мангалите. Недосегаеми за данъци, но за това пък с 10 000 нови къщи. Те са нашите избиратели.

А вие, вие трябва да си траете. Преклонена главичка сабя не я сече.

Нека да продължим да се утвърждаваме като надежден и предвидим съюзник, като добър и уважаван съсед и преди всичко да отстояваме последователно националните си интереси.
Нека неуспехите и трудностите да ни мобилизират, но нека и постиженията да ни радват и окуражават. Нека оставим нихилизма пред прага на новата година и тя да ни зареди с повече самочувствие и доверие и в държавата, и в нас самите.

Превод : Последната дупка на кавала сме. Пушечно месо за НАТО. Нетен донор за ЕС. Ама сме с чифте пищови на голия тумбак.

Обръщам се с признателност към всички онези, които дариха надежда на деца в беда по време на „Българската Коледа” и други инициативи, като по този начин потвърдиха мисълта на големия български поет Константин Павлов, че съпричастието е тази дума, която още не е изхабена от прекалена употреба.

Превод : Държавата пари за бедни и болни деца няма. Каквото и колкото искате – давайте им вие. Нас не ни интересува. Ние си имаме бюджетен излишък.

Пожелавам успех на всеки. Така ще се гради успехът на всички, ще се гради съдбата на България!

И за Коледа, и за Нова година даряваме подаръци, но нека заедно с това да дарим любимите си хора с най-важното – доброта, грижа, обич!

Превод : Подаръци ще има за всички. За това ви подаряваме НОВИТЕ АКЦИЗИ. Да са ви честити.

Нека напълним чашите и да вдигнем наздравица с надежда, с вяра в благоденствието на нашето Отечество.

Да е здрава, мирна, силна и щедра Новата 2009 година!
За да пребъде България!

Превод :  Поркайте си и дано не се усетите и да ни смъкнете от властта тази година. За да смучем кръв и пот.

Стойте си по къщята, че е студено и никакви протести! А на изборите -  ходете за гъби и за риба.

Честита нова година!

Тук едно Тошово – Ха-Ха-Ха ще е добро допълнение.

Днес се очакваше пред Народното събрание да протестират студенти, фермери и еколози.

Изненаадаааа….

Големият Мъж Пирински и 240-те му разбойници, побързаха да съберат багажа и да духнат. Навярно на шопинг. С новопридобитите си коледни заплати. Не си  правя илюзии, че „избранниците“ са останали на една заплата, но не пропуснаха да си напълнят гушките.

Нямаше как да пропуснат и да запушат устата на „пушещите“ полицаи с 300-400 лв.  Явно напълно достатъчни, пушачите да захвърлят недогорелите фасове и да станат отново верни чада и закрилници на управляващите.  И като започнаха едни ми ти проверки, то не бяха  за тонаж, за алкохол, за винетки…..

Задавам си само въпроса, къде смятат да се скрият „нашите“ красавци от парламента след празниците.

Задавам си и други въпроси. Дали „зимата на нашето недоволство“ няма да приключи на коледната трапеза? Дали януари 2009, ще прилича по нещо на януари 1997 ? Дали ще подкрепим протестиращите, или ще се повтори ситуацията от стачката на учителите?

Това което чета по форумите, не ме изпълва с надежди… отново народа е разделен. На софиянци и фермери. На студенти и ресторантьори….

Дано най-накрая се усетим, че мотото „Разделяй и владей“  все още работи.

Не в наша полза.

Направиха ми впечатление две събития с почти никаква връзка помежду им ….

Пребитото момиче в Берковица и земетресението в София.

Чудите се каква е връзката ? Тя се съдържа в броя коментари.

• Събитието „пребиване“ – малко над 100 коментара в dir.bg
• Събитието „земетресение“ – над 2500 коментара пак там

Съотношението в другите е-медии е горе долу същото

Всъщност, не би трябвало да ме учудва. Животеца е най важен за стадото.

А това, че един мангал е влязъл в българско училище и пребива дете – кво от тва. Нас не ни ебе. Да не е нашето. Малеее, ко беше моето. Щех му нацепим кофътъ. И т.н.

И това пак не би трябвало да ме учудва – нали се нагледах на „обществена“ реакция – и за стачката на учителите, за еколозите, за Кремиковци и т.н. и т.н.

Май трябва и на мен да не ми пука. След като стадото не се интересува…..

До следващия път, когато ще е моето дете….