Датата, която всяка година събужда в мен един черен спомен. Датата на която си отиде баща ми.

Винаги ще помня този ден. Студен. Ветровит.

Помня как зъзнейки се прибирах от магазина,а вместо да се  стопля,  те намерих.  Паднал , самичък и студен. С очи, които гледаха към бора, който засади на 10-тия ми рожден ден.

Помня как повиканата линейка, дойде след 2 часа, само за да констатира, че една душа е намерила покой.

Помня как се опитвах да те вдигна за да не лежи в изсъхналите иглички. Как не успявах и само те прегръщах.

Как съседите се събраха и ме гледаха тъжно. Как един от тях дойде и ми помогна. Как преглъщах сълзите си, а мама плачеше безсилно.

Как се скрих от всички и плаках.

Как го изпратихме. Как приятелите му се събраха за последен път.

И беше студено. Адски студено.

Няма да забравя тази дата – неделя, 02 февруари 1997 г.

Няма да забравя и тази зима. Зимата, която съсипа и уби един отруден човек.

Зимата на Инфлацията, която изяде спестяванията на един труден живот.

Зимата на Мошениците,  които откраднаха жилището, за което ти винаги си беше мечтал.

Зимата на Партията, в която вярваше безрезервно и която те предаде.

Лек сън тате. Дано сънуваш внуците си. Които не дочака.

Дали ще сънуваш, как играят с изсъхналите иглички паднали от същия този бор, който ти засади.

Днес и аз ще засадя бор.

- Ели, Елиии !!!!! – Задърпа сестра си Марта – Ели, вииииж, виж каква тиква има в килера!

- Е, тиква като тиква! Какво ново. Да не би да не си виждала тикви? – сопна се Елена на петгодишната си сестричка.- И престани да ровиш в килера. Само мръсотия влачиш.

– Да ! Но това е тиквата , с която Пепеляшка е отишла на бал ! –нацупи се хлапето.

Сестра и се обърна, изхили се злобно и каза:
– Ама ти не знаеш ли , че Пепеляшка не съществува ?  Това е само приказка. Ако не ми вярваш питай мама. И  ме остави на мира, че трябва да си оправям за дискотеката довечера.

- Ще я питам пък! Ти нищо не знаеш! Нищооо!!! – Марта се нацупи и се свря в ъгъла, при книгите си.

В този момент майка им се върна от пазар.  Все още ядосано малкото момиче скочи да я посрещне и я захвана още от вратата :
– Мамо, мамо  наистина ли Пепеляшка не съществува ?
– Не , как си го помисли ? – каза майката .

– Но … Ели каза,че е само приказка.

–  Моля те, отиди и я повикай. – каза майка му.

Марта се затича към детската стая.

- Ели, мама те вика.

- Сега и мама ли занимаваш с глупостите си. Няма ли да порастнеш най-накрая. Овикваше я сестра и, докато излизаше от стаята – Нямаш ли си………. И изведнъж онемя.

Пред тях стоеше Пепеляшка. Беше обута със стъклени пантофки и облечена в бална рокля. Точно като на рисунките в книжката на Шарл Перо. Зад нея зееше отворена вратата на килера, където блестеше каляска .

Пред тях стоеше усмихната собствената им майка.

П.П. Това разказче е творение на дъщеря ми. Само съм оправил малко правописа.

Младата дама вече има белоснежна усмивка с 1 брой зъб. Дано компенсира болезнения плач и зачервените очи. Сега спинка и се усмихва. Дали вече сънува феята на зъбчетата….

Жена ми видя сметката на „Хелоуинската“ тиква на Диди, пращайки я директно в Ада.

Тоест, вкара я във фурната. На 200 градуса. С малко захар.

Вторичен ефект е следния цитат :

„Тикво моя ти прекрасна,

носиш радост на децата

и напълни ми тумбака.“

Изкушава ме да продължа с цитати от поемата, но беше с твърде млеконадоен привкус

Добре, че не съм тиквен почитател, или почитател на тикви…. как ли се пише правилно… та имаше достатъчно за вечно гладната млекопроизводителка

От цялата история най-щастлива е Зори, защото пак докопа вградената хранилка, но вече пълна.

Преди малко ми се обади Мъри. Доста отдавна не бях го чувал покрай зверилника в къщи. Зарибявам го да се заблоги И както самия той казва – засега неуспешно. Но пък взаимно се оплакахме от тъщите Аз се изказах : “ … и се държи мамичката и“ , а неговия цитат беше :

mury (09:26:29 17/10/2008)
„…и как бързо бяга само на зигзаг…“

Констатирах, че понякога му завиждам за 13-тия етаж … жалко само, че е остъклен балкона и ще е малко трудно

П.С. Явно тъщите са и телепати. Защо вечно като си помисля за нея и трябва да ми се натриса ? …